В далечни краища ще бродиш,
страни безброй ще посетиш,
но знай, където и да ходиш,
от теб не ще избягаш ти.
Все странни мисли те преследват,
и нещо те безпокои,
но в огледало щом погледнеш,
там няма други –
все си ти!
Кога ще се научиш, синко,
че всеки лъч, и вся тъма,
те никога не са отвънка,
а раждат ти се във душа…
Тревогите си сам създаваш,
и щастието сам твориш,
и щом е тъй, не позволявай
в мрак да се затвориш ти!
Там някой казал нещо грубо,
и ето, ти си нагрубен,
а същият след два-три деня
от теб ще бъде възхитен!
Нима си друг за толкоз кратко?
Какво у теб се промени?
Какво се променило братко?
Там няма други –
все си ТИ!
Какво ли значат тия думи,
когато друг ги изрече?
Нима небето се променя,
щом с друга дума го речем?
Теб друг ли ще те определя?
Или самичък ще решиш?
От всичко външно отдръпни се
и тъй ще се успокоиш…
Не си слабак, когато идеш
в оная сладка тишина
и с плахи стъпки приближиш се
на дъх от своята душа.
И сетне ще се върнеш, зная,
във ореол от светлина,
с енергия от светла вяра,
със обич и със топлина…
Вашият коментар