Какво да правим с инакомислещите?

По света имаме една стара традиция, и на Изток, и на Запад – да смачкваме най-добрите си хора, гениалните си личности.

В наши дни това не се е променило.

Навсякъде се прокламира демокрацията и нейните ценности, а едновременно с това свободното слово бива смачкано и затулено, по медии, в обществото. И ние го допускаме.

Разсъждавах върху психологическите причини за това. Ние хората искаме да принадлежим някъде – към някакво племе. И когато всички в племето твърдят, и аргументират определена позиция, този, който е не на противоположна, а на различна, нюансирана такава – изглежда странен, не се вписва и често е низвергнат.

Контрастиращата позиция самоизхвърля изразилият я от групата поради факта, че тя противоречи или нюансира тази на цялото племенно тяло. Но племето може да греши.

Ако болшинството от хората в едно племе твърдят определено нещо, значи ли, че са прави? Един политик преди време даде примерът, че ако имате пет паралелки с ученици и им дадете някоя по-трудна математическа задача, 99% от тях няма да могат да я решат – те са мнозинството.

Ако почти всички искат да се хвърлят от моста над някоя река значи ли, че са прави? Това ми е съмнително.

Накъде ви водя с тези наивни разсъждения?

В момента има война – Русия влезе в Украйна с войски. Русия наруши суверенна територия и нанесе огромни поражения там. Дали нападната държава имаше принос, за да се случи това нападение е съвсем друга тема.

Русия е агресор.

Но не може да не допускаш другата гледна точка.

Така започва всяка диктатура.

Какво да правим с инакомислещите?

Първо – ще ги осъдим публично.

Второ – ще ги уволним от работа.

Трето – ще ги нарочим за защитници на агресора. Дори и да не са.

Така започва всяка диктатура – с възбрана на алтернативното мислене.

И никога не става от днес за утре.

То е поетапен процес и ние просто не се усещаме.

Като примерът със сварената жаба. Взимаме една жаба и я натикваме в тенджере с хладка вода – не с вряла, защото тя ще изскочи веднага. И постепенно нагряваме, за да не я уплашим – и така, докато я сварим.

Така започва всяка диктатура. На принципа на сварената жаба.

Днес забраняват публичните изказвания на еди коя си персона, защото нарушава „общата песен“ – на тези, които дърпат конците на тази страна – посолствата.

Утре ще забранят вашето вас.

И няма да има кой да ви защити.

Защото онези, които биха могли – отдавна са „сварени“.

Между другото – с ваше пряко или косвено съучастие.

През времето на комунизма инакомислещите се пращаха в лагери.

Сега няма нужда от това, нито от физическата им ликвидация. Освен ако… „прекаляват“.

Блокирай ги икономически – да не могат да работят.

Спри появите им по медиите – да не се чува гласът им.

Кое е демократичното тук?

Ще завърша с нещо от Волтер:

Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.

Благодаря ви за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите