По света има стара традиция, и на Изток, и на Запад – да смачкваме най-добрите си хора, гениалните си личности.
В наши дни това не се е променило.
Навсякъде се прокламира демокрацията и нейните ценности, а едновременно с това свободното слово бива смачкано и затулено, по медии, в обществото. И ние го допускаме.
Разсъждавах върху психологическите причини за това. Ние хората искаме да принадлежим някъде – към някакво племе. И когато всички в племето твърдят, и аргументират определена позиция, този, който е не на противоположна, а на различна, нюансирана такава – изглежда странен, не се вписва и често е низвергнат.
Контрастиращата позиция самоизхвърля изразилият я от групата поради факта, че тя противоречи или нюансира тази на цялото племенно тяло. Но племето може да греши.
Ако болшинството от хората в едно племе твърдят определено нещо, значи ли, че са прави? Един политик преди време даде примерът, че ако имате пет паралелки с ученици и им дадете някоя по-трудна математическа задача, 99% от тях няма да могат да я решат – те са мнозинството.
Накъде ви водя с тези разсъждения?
В момента има война – Русия влезе в Украйна с войски. Русия наруши суверенна територия и нанесе огромни поражения там. Дали нападната държава имаше принос, за да се случи това нападение е съвсем друга тема.
Русия е агресор.
Но не може да не допускаш другата гледна точка.
Така започва всяка диктатура.
Какво да правим с инакомислещите?
Първо – ще ги осъдим публично.
Второ – ще ги уволним от работа.
Трето – ще ги нарочим за защитници на агресора. Дори и да не са.
Така започва всяка диктатура – с възбрана на алтернативното мислене.
И никога не става от днес за утре.
То е поетапен процес и ние просто не се усещаме.
Като примерът със сварената жаба. Взимаме една жаба и я натикваме в тенджере с хладка вода – не с вряла, защото тя ще изскочи веднага. И постепенно нагряваме, за да не се усети – и така, докато я сварим.
Така започва всяка диктатура. На принципа на сварената жаба.
Днес забраняват публичните изказвания на еди коя си персона, защото нарушава „общата песен“ – на тези, които дърпат конците на тази страна – посолствата.
Утре ще забранят вашето мнение.
И няма да има кой да ви защити.
Защото онези, които биха могли – отдавна са „сварени“.
Между другото – с ваше пряко или косвено съучастие.
През времето на комунизма инакомислещите са изпращани в лагери.
Сега няма нужда от това, нито от физическата им ликвидация. Освен ако… „прекаляват“.
Блокирай ги икономически – да не могат да работят.
Спри появите им по медиите – да не се чува гласът им.
Кое е демократичното тук?
Ще завърша с нещо от Волтер:
Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар