Защо не можем да си признаем, когато сме сгрешили?

Снимка: от Уикипедия.

През 2020 г. българското общество достигна върха на недоволството си от корумпираното управление на ГЕРБ.

Тогава, в София имаше огромни протести, както и в цялата страна, и с приятели от Благоевград се организирахме, оставихме работата си и отидохме в два или три от дните (вече не си спомням) – за да ги подкрепим и изкажем гражданска позиция.

Мен даже ме снима телевизия Седем-Осми и Балабалов (съвсем случайно) – разхождах се, спряха ме, видеото се изгледа от може би 40-50 хиляди човека.

Имаше много хора и това, което ми направи впечатление, че повечето от тях бяха млади семейства, или достолепни възрастни хора, имаше и много деца, малки деца.

На 3-4 пъти забелязах разни проблемни типажи, които бяха си сложили маски и суичъри – но общо взето полицията и гражданите не допуснаха провокации.

Тогава, в онзи период, проблестя новата звезда на небосклона, а именно лицата Кирил Петков и Асен Василев, от служебното правителство.

Те, както и „Има такъв народ“ имаха твърда анти-герб реторика.

Много се чудех за кого да гласувам тогава, моите лични опции бяха три –

  • Демократична България (които съм подкрепял години наред).
  • Продължаваме Промяната (новата звезда на небосклона, към която всички имахме надежди, новите спасители).
  • Има Такъв Народ (Слави и неговите хора, познати лица).

Тогава, нека да ви кажа как взех решение.

Първо, много се колебах дали да подкрепя Демократична България или Продължаваме Промяната.

Слави ми отпадна не заради друго, а понеже нямаха никакъв политически опит. Смятам, че те тръгнаха с добри намерения и не с цел да влизат в схеми и далавери – в крайна сметка, всички в България знаем кой е Слави, той е публична личност от близо три десетилетия, човек с достатъчно възможности, който няма нужда да влиза в политиката, за да се реализира материално. Той се е реализирал материално много отдавна.

Освен това да не забравяме, че решението да напуснат BTV и да хванат по трънливия път на създаването на собствена телевизия – беше тяхно. Можеха да си стоят комфортно в BTV, да си правят смешките, да си взимат паричките и да оставят настрана публицистиката – тоест, да не говорят политически.

Но те взеха друго решение.

Все пак, неопитността на Слави и хората му, в тази материя – им изигра лоша шега. Защото политиката е занаят и също иска натрупване. Иска време, за да се научиш как се върши тази работа.

По тези причини, тогава – те ми отпаднаха.

Защо измежду Демократична България и Продължаваме Промяната избрах вторите?

Защото първите – вече бяха участвали в управление с ГЕРБ, нищо не направиха тогава, нямаше пълноценна съдебна реформа. Рекох си, добре, Ок – сега има нови хора, дай да видим какво ще направят те. На първо време, изглеждат компетентни, способни, да ги видим.

Но имах една спирачка по отношение на Продължаваме Промяната, която ми беше колебанието – тези хора, де факто – не са български граждани. Де юре те са. Нека да бъда разбран правилно. Но де факто – животът им е протекъл в съвсем други общества, Америка и Канада. Те не познават българското общество. Забравили са какво е да си българин. А и друго – животът им е уреден там. Което означава, че ако тук стане много голяма беля – те ще си вземат чантичките и ще си заминат на Запад.

Но кого можех да подкрепя тогава – ГЕРБ – в никакъв случай, корупция, далавери, схемаджийски истории. Твърдят, че са про-западно настроени, но не съм сигурен. Заиграват се със всички, стига да има далавера.

ИТН – про-западно настроени, но без опит, тепърва се учат и ориентират. Сега стоят доста по-адекватно. Но не и тогава.

ПП – про-западно настроени, също без опит. Но излъчващи добри сигнали, мощна Западна подкрепа и силна анти-герб реторика.

ДБ – компетентни, про-западно настроени, в някои отношения арогантни и самонадеяни, но те вече имаха шанс и тогава не си изиграха добре картите. Да дадем шанс на други.

Така реших да гласувам за ПП.

В политическата надпревара в онзи период участваха и други играчи, тях няма да ги коментирам сега, защото измежду алтернативните партии не виждах някоя, която да ме представлява мен.

Обаче, каква стана тя – след като ПП взеха властта, се оказаха напълно неподготвени за нея. Нещо повече – дълбоко инфантилни и некомпетентни.

Допуснаха редица грешки, не успяха да организират както трябва екипите си, нямаше съгласуване, постоянно изтичаше информация за техните ходове.

Изобщо – куцаше и стратегическата, и тактическата мисъл.

Гледах и си мислех – Ок, правят грешки, може би ще се ориентират в ситуацията, имат и мощна външна подкрепа, но поне са добронамерени и искат да чистят корупцията.

После се видя, че никакво очистване тук не е целта, а да се защитят интересите на американците, а когато руснаците влязоха в Украйна – да се направи всичко възможно България да бъде въвлечена, ако не пряко, то поне косвено – във войната, като раздаде и подари собственото си въоръжение, останало от съветско време, за да се ползва от войските на Украйна.

Не да продаде.

Да подари.

Тези хора, ПП – прикрито подкрепиха Украйна с въоръжение без знанието на българското общество и без одобрението на Парламента. Не може да прескачаш Парламента. Освен това, настроенията на повечето хора, и досега е така – е за отказ от участие на страната ни в тази месомелачка.

И да не ми обяснява някой, че да дадеш оръжие не било участие – с това въоръжение се избиват войници на руснаците, как да не е участие. Ти вземаш страна във войната, поддавайки се на външния натиск на американците и желайки да им угодиш, превивайки гръбнак.

Нека да го кажа на жаргон – ако двама на улицата се бият и дадеш на единия нож, това участие ли е в боя, или не е? Нека всеки да си отговори.

Но даже това не ми е главният проблем с ПП, а фактът, че се видя, че те са готови да нарушат Закона и да го прескочат по всякакъв начин, за да постигнат своите цели, в случая на Посолството, както стана известно от един запис:

А Законът, неслучайно го изписвам с главна буква, служи за регулиране на обществените отношения и той е върховният изравнител.

Законът осигурява или би трябвало да осигурява равенство между хората, без оглед на тяхното обществено положение и материални възможности, кръвни и родови връзки, раса, религия, възраст и пол.

Законът е обективен, а не субективен, субективни сме хората.

А без обективно действащо законодателство – обществата се разпадат и става пълна джунгла.

Без закон – някой може да влезе в къщата ви, да насочи дуло на пистолет към главата ви и да ви каже – от днес тази къща е моя. И вие няма да можете да направите нищо.

Ето защо е важно спазването на Закона – той трябва да служи на обществата, а не на отделните хора, и във времето, при нужда – да се адаптира и подобрява, това е постоянен процес на шлифоване и регулиране на обществените отношения.

И тук аз вече имам много голям проблем.

Не може. Да. Нарушаваш. Закона.

Под никакъв претекст.

Особено, ако си обществено овластен.

Защото така даваш лош пример на цялото общество.

И не може да си нарушиш единственото обещание, или не би трябвало – заради което хората са те подкрепили, а именно – да изгониш ГЕРБ от властта, да разследваш техни представители, както и на други партии, за които има корупционни съмнения.

Вместо това – ти нарушаваш Закона и се коалираш с ГЕРБ. Взимаш решения без одобрението на Парламента. Уволняваш незаконно хора. Правиш всичко, което поискат от теб западните партньори, пардон – господари.

И после очакваш да те подкрепя? Съжалявам много!

И тук искам да си призная – аз тогава сгреших.

Сгреших като гласувах за тези хора.

Оповавах на тях свои надежди, смятах, че ще направят нещо, а то какво стана…

Но защо толкова много хора не могат да си признаят, че са сгрешили и имам чувството, че ако щете – напук продължават да подкрепят ПП?

Може би защото са ги подкрепяли публично и малко им е неудобно да се откажат от позицията си, при все, че са убеждавали и приятелите си да го сторят?

Видя се, че ПП не стават за тази работа.

Не защото не могат, не, това е най-малкият проблем. Всичко се учи.

А защото нямат етичните качества за това най-високо място.

И чисто и просто казано – те лъжат най-вулгарно, поругаха всичко, зад което застанаха.

Забравиха анти-герб реториката си.

Както и фразата „държавен суверенитет“.

Ок, подкрепил си ги, не си ги преценил добре. Както и аз.

Нека да я осмислим тази ситуация с пример от сферата на парите.

Да кажем, че преди 5 години е имало много интересна компания, в която да инвестираш и купиш акции.

Имал си определени очаквания.

Първата година и нещо – фирмата върви напред и акциите растат.

Следващите 3-4 години – тотален крах и с всяка година – все по-голям спад надолу и надолу.

И какво ти остава да направиш – да инвестираш и останалите си пари в същата фирма, и да ги загубиш и тях ли? Или да потърсиш алтернатива?

Аз бих потърсил алтернатива.

Било каквото било.

Сгрешил съм.

Тези хора не са ми никакви. С нищо не съм им длъжен.

Отделно – те не ми и вършат работата, за която съм ги избрал.

Тогава за какво са ми?

Ако например, наемете водопроводчик и той, вместо да оправи тръбите, започне да се задява с жена ви – ще ви бъде ли приятно?

Съжалявам много.

Тези хора са там да свършат някаква работа.

И като не я вършат – има и други.

Един известен физик го питали каква му е дефиницията за глупост – той казал, че това е да правиш едно и също нещо и да очакваш различен резултат.

Такъв един подход, да не си ревизираме поведението е като да пъхаме ръката си в огъня многократно и всеки път да се изненадваме, че сме се изгорили.

Хайде вече да се научим.

Това е моята ретроспекция.

А вашата каква е?

Благодаря за вниманието!

Comments (2)

  • Георги Ивановsays:

    август 6, 2023 at 7:50 am

    Доста реалистичен анализ на ситуацията. Аз преминах през сходни колебания като се чудих за кого да гласувам. Смислен блог, евалата!

    • Кирил Йовевsays:

      август 6, 2023 at 3:07 pm

      Здравей, Георги,
      това е първият коментар в блога, той е на няколко дни. Много се притеснявах да не е спам. Добре дошъл!
      Идеята е това да бъде място за критично мислене и за алтернативна гледна точка на това, което става в страната ни и по света.
      Ще се радвам да се засечем отново, а защо не и запознаем на живо някога 🙂

      Поздрави!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите