Какво за мен е традиционното семейство?

Снимка от https://familytreevideo.com/your-family-story/

Миналата седмица, докато разлиствах профила си в „социалните“ мрежи, попаднах на публикация на един господин за традиционното семейство.

В нея човекът бе споделил откъс от разказ, на струва ми се, Елин Пелин, или на Вазов, не помня вече – в който се описваха тогавашните взаимоотношения между мъжете и жените, като в много семейства жените са били обект на домашно насилие и на унижения.

В разказът имаше сцена, в която пияният съпруг побийваше жената, „за да си знае мястото“.

Разбира се, не всички семейства са били такива и това не е било постоянно. Както знаете, всички, които сте във връзки или сте женени – от време на време има моменти на напрежение, нормално е, но това не оправдава упражняването на насилие.

Но защо засягам тази тема?

Понеже в публикацията си този човек питаше последователите си, цитирам по смисъл: „Ето ви традиционно семейство. Това ли искате всички вие, които сте против Истанбулската конвенция?“

Един вид, това ли искаме – насилие, побоища, унижение и потискане правата на жените, и прочее. И един вид – за това ли настояваме ние, нелибералните, разбирате ли, хора – за потискането на хората с различен пол и сексуална ориентация, и колко сме били примитивни, че не сме искали да възприемем Истанбулската конвенция.

Не, не искаме това.

Нека да ви споделя моето лично разбиране за традиционно семейство.

Това е семейство от мъж и жена, в което те си имат деца, за които се грижат.

Семейство, в което двамата се подкрепят, помагат си – обикновено мъжът работи и носи паричките вкъщи, а пък жената се грижи за малчуганите. Мисля, че е добре и тя, жената, да поработва (например на 4 часа), за да може да има някаква социална среда и самочувствие, че изкарва и тя някакви парички, и да не стане асоциална – защото, ако е само вкъщи с децата, то другояче няма как да бъде.

Отделно като поработва малко, може и да не е всеки ден, а например 3-4 дни седмично по 4 часа – тя ще може да поддържа професионално ниво, за да не се деквалифицира.

След това – двамата да вървят заедно напред, да се развиват, да се подкрепят едни други и изобщо – да има една хармония в отношенията. Да пътуват, да четат книги и да планират бъдещето си.

Бащата да научи малките на мъжките неща – спокойна сила, дързост, стабилност и дисциплина, а пък от майката да вземат топлота, нежност и съчувствие.

Двамата да научат малките чрез личен пример на правилни навици и критично мислене.

Да ги насочват.

Да ги изслушват.

Да се изслушват и един друг.

Мисля, че подсъзнателно всички искаме нещо подобно, но това е просто хипотеза. Ще ми е интересно да прочета и вашето мнение.

Сега да видим каква е алтернативата или така нареченото нетрадиционно семейство.

Размисли за нетрадиционното семейство

Да вземем за пример семейство между двама мъже.

Първо, по биологични причини – те не могат да създадат деца, мъжете нямат яйцеклетки и не могат да раждат.

Второ, когато те осиновят дете, двамата мъже, те могат да му дадат само мъжката енергия, тоест не могат да го научат на женските неща, защото те не са жени.

Трето, имам хипотеза, че дете, отглеждано в нетрадиционна среда ще има определени психологически и емоционални ограничения, защото от майка си то може да се научи на емпатия и съчувствие в по-голяма степен, отколкото от мъжете, защото просто природата е създала дамите така. Докато мъжете сме създадени за битка, затова и сме физически по-силни, по-мускулести, по-рядко показваме емоция, защото това не е полезно в битката – когато се биеш с друго племе или с див звяр в гората. Такова едно дете може да бъде, в някои отношения – емоционално ограничено и по-трудно да завързва контакти.

Четвърто, аналогично, ако двойката е представена от две дами – детето няма да получи мъжката енергия, тоест онова, което би го научил бащата – дисциплина, твърдост, сила. Дето е думата, ако това дете например е момченце и друго момче го тормози в училище – убеден съм, че таткото може да му даде много по-добър съвет, включително, ако се наложи – как да се защити или да го ошамари (без да насърчавам второто).

Пето, вече отиваме в едни крайности. Имам чувството, че тези нетрадиционни семейства са маньовър за постигане на друга цел, която е хората да правят по-малко деца, за да се намали населението на света, защото например семейство от двама мъже или две жени – не могат да създадат бебенце. Има биологични причини за това и всички ги знаем много добре – мъжете и жените имаме различни биологични роли.

Шесто, по никакъв начин не укорявам хората от гей общностите да се събират в двойки, да си бъдат заедно и да се обичат. Все пак, мисля си, и това е мое лично мнение – че ако те отглеждат и деца, малките ще порастват с определени емоционални ограничения, защото няма как една жена да научи сина си как да бъде мъж, нито мъж да научи дъщеря си как да бъде жена. Таткото може да даде много по-добър съвет на сина за мъжките неща. Аналогично и майката – на дъщерята, за това как да бъде дама. Ако най-добрият вариант за биологичния ни вид беше двойките да са от мъж-мъж, жена-жена – природата сама щеше да го създаде. Но очевидно е, че единственият начин да се създаде живот е да се съберат жена с мъж.

В обобщение

Много е объркано всичко и пропагандата по тези въпроси е брутална. Но тя е финансирана, което означава, че някой има интерес мозъците на хората да се промиват по тези теми.

А когато даваш пари, очакваш да ти се защити интереса или да постигнеш определен резултат. Никой не е такъв балама, че да си дава парите за едно нищо, нали?

Хипотезата ми е, че целта на тази уж либерална пропаганда, в която няма нищо либерално, защото тя се превръща в тоталитарна – е по такъв начин да се промият мозъците на хората, че по света все повече от нас да се осъзнават като хомосексуални, да се правят по-малко деца, да не се създават семейства, а хората да бъдат в „свободни връзки“, в някои от които хората го удариха на тотален курварлък.

А веднъж като станеш такъв – трудно ще преобърнеш към традиционно-семеен тип. Аз не бих си взел за жена девойка, която е известна из града ми със своите…“литературни“ нощни четения – и тук не укорявам никого, имам си лични предпочитания. Имам право на такива, нали?

И друго – ето, аз съм на 33 години, израснал съм в друга социална среда с по-различни ценности, и доста по-трудно се поддавам на такъв тип пропаганда, но мозъците на малките попиват като гъба всичко онова, което им се казва по телевизията, на кино-екраните и най-вече – на смартфоните.

Което означава, че те доста по-лесно ще развият подобни убеждения за света. И за взаимоотношенията между хората.

Това ми е краткото изложение.

А вие какво мислите – прав ли съм и ако да – в какво?

Греша ли, и ако да – в какво?

Благодаря ви за вниманието!

Comments (2)

    • Кирил Йовевsays:

      август 7, 2023 at 7:59 am

      Здравей, Катя, благодаря ти – ще се оправим и на английски език. Записвам го в списъка за гледане. Направи ми впечатление един коментар на дама под клипа, цитирам: „The happiest and most honest people I’ve seen in this documentary are those of Massai tribe. How smart those people are, genuine and understanding the purpose of life. They are amazing, only one part where I felt like the world is still holding.“ – значи, и аз си затвърждавам това, че колкото по-близо сме до природата и до естественото си състояние на живот и общуване, толкова по-здрави и пълноценни ще сме.

      Поздрави! 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите