Защо храната в Македония е по-вкусна?

Снимка: малки кебапчета от Македония.

Аз едва наскоро си дадох сметка – всички ние сме били наивници.

И действително храната в Република Северна Македония е по-вкусна, отколкото в България.

Но защо е така?

Причините са две. Тази държава все още има местно производство. И второ – не са ѝ наложени бюрократичните изисквания на ЕС.

Разяснявам.

Преди България да стане част от „европейското семейство“, в което ни се обещаваше благоденствие и реки от мляко и мед – повече хора и фирми се занимаваха с местно производство.

Не знам дали си спомняте, че от един момент нататък ЕС изиска от страната ни да спазва определени бюрократични изисквания – краставиците да са с определена форма, както и доматите, месото да се произвежда по определен начин и тъй нататък.

Всичко това затрудни работата на нашите фермери и ги принуди да вложат много пари, за да могат да продължат да работят. Това отказа доста хора, просто не им се занимаваше.

Аз съм бил малък тогава и не съм разбирал какво точно се е правело. Мислех си, че идеята е да се вдигне качественият контрол и хигиената на продукцията из целия ЕС, с други думи – да хапваме всички ние, които сме от тази общност, по-пълноценна, здравословна и природосъобразна храна.

Едва сега си давам сметка каква е била целта, а именно – разчистване на пазари, защото когато си местен производител и изведнъж се налага да спазваш едни нови и тежки изисквания – ти или трябва да вложиш доста пари, за да отговориш на тях – или да се откажеш. Много хора се отказаха.

Ако днес отидете в някой зеленчуков магазин и обърнете внимание къде са произведени плодовете и зеленчуците, ще ви направи впечатление, че почти няма местно производство. В България. Територията, която е хранела три империи – Източната Римска, Османската и Съветският Съюз.

Поради тази причина ние внасяме храните си от други държави, които превзеха местния пазар – храни, които не са ни вкусни и са пълни с пестициди. А и са доста по-скъпи.

Отделно, в страните, където тази стока се произвежда – държавата подкрепя местните фермери, дават им се пари, за да се стимулира производството – и така една голяма ферма, която е например на 1000 километра от нас – може да си позволи да достави стока на нашия пазар на конкуретна цена, въпреки всичките транспортни и други разходи.

Но грешката си е наша – като не мислим, като превиваме гръб и не подкрепяме нашите хора, ще ядем боклуци и ще плащаме скъпо. Така стоят нещата.

А що се отнася до Македония, ако не сте пътували натам, отидете – като минете границата и влезете 20-на километра навътре ще видите, че покрай пътя е пълно с оранжерии – хората си имат производство, държавата го подкрепя и те продават на съседите домати, краставици и меса. И не само.

И когато седнете в някое местно заведение, и ви направят една хубава салата със скара, ще си спомните вкуса от едно време, и моля, не ме корете, че съм носталгичен, защото не съм. Но и аз като повечето българи съм имал село, баба и дядо – и помня вкуса на домашната храна, прясно набрана от градината.

Надявам се, че след евентуално влизане на Република Северна Македония в ЕС, те ще успеят да съхранят местното си производство, защото ние не успяхме.

Както не успяхме да запазим и ядрените си блокове, и между другото – има голяма вероятност да изпуснем и АЕЦ „Козлодуй“. Защото, знаете ли какво е една голяма ядрена централа? Това, скъпи приятели – е печатница за пари. Затворихме 4 блока. А никой няма интерес тук да има евтин ток, който да създаде всички предпоставки за индустрия. Защото, за да имаме индустрия, това е най-важното – евтиният енергоизточник.

С евтин ток ние се превръщаме в конкуренти на нашите „партньори“. А те имат ли интерес от това?

Когато разполагате с евтина енергия, вие можете да я продавате или да построите заводи, които да ползват евтин ток, с който да произвеждате автомобили, арматура, хранителни продукти, тухли, електроника – или каквото си искате.

Но това е съвсем друга тема.

Интересно ми е да прочета и вашето мнение.

Впрочем, колкото повече време минава, толкова повече виждам как са ни баламосвали и че винаги е ставало дума за пари, и борба за пазари.

И че всъщност така наречените „партньори“ по-често се държат като хищници, отколкото като приятели.

Благодаря ви за вниманието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите