Защо българите постоянно си пречим и се делим?

Това го виждам постоянно – някой тръгне да строи, примерно, кочинка за прасе, ама иска да я направи, тъй да се каже, по европейскому. Един вид, европейска кочинка.

Започва нашето момче или момиче да работи, стига донякъде, прибира се и ляга да спи. Отива на другия ден – някой му я ритнал и счупил. Тя, кочинката, си е в собствения имот, не пречи, малка и скромна е. Да открадне някой гредите, да го разбереш. Пък после да ги продаде или лично да ги ползва. Вместо това, онзи я ритнал и счупил…

Добре, хубаво, спретва ръкави нашето момче/момиче, и сковава нова кочинка, този път с по-здрави греди. Прибира се, ляга да спи. На сутринта, гледа, кочинката изгоряла. Някой я запалил, може би защото не съумял да счупи гредите. Добре, хубаво.

Решава се нашето момче/момиче, ще направи бетонна кочинка с дебела арматура – взима кредит, инвестира, построява я. За целта, за да е здрава и устойчива, този път нашето момче/момиче си намира архитект по здравите кочинки, специалист от военно-промишления комплекс, който го/я консултира и става съоръжение за чудо и приказ. Ляга пак нашето момче/момиче да спи, събужда се – кочинката там, със следи отвън върху нея от опити за унищожение, но то не може – твърде здрава, ще я бива. Време е да я заселим с прасе, нали затова я построихме?

Отива нашето момче/момиче, избира най-здравата порода прасе, заселва прасето в кочинката, храни го и му се радва. Минава се време – някой отровил прасето. Не да го открадне! Ами ей тъй, отровил, че и оставил бележка: „Ти си боклук, няма да ти позволим да имаш прасе!.“

Много е интересна българската история за кочинките.

Тъй като, така ми се стече живота, работя и общувам предимно с хора, които са изградили кочинки, кой по-малка, кой по-голяма, те споделят, че постоянно се случва някой да се пречка, и то не за своя полза, ами хей така, да не ти се получи на теб.

Не го разбирам това. И не е само до пари, да му влошиш на другия положението, не. Има някакво садистично удоволствие у тези хора – просто да пречат. Те намират, може би изпитват усещане за постижение, за успех, за победа – в това да спънат някого. Без самите да спечелят нищо от това.

Разбирам да са конкуренти – ти искаш да гледаш и продаваш прасета, аз също. И ти да ми създаваш пречки. Но не. Без повод. И без причина.

Не знам защо си го причиняваме едни на други.

Може би е комплекс за малоценност.

Че другия го може. Пък аз не го мога. И като го не мога – няма тоя да ми се прави тоя на велик, и да изпъква, не. Аз не съм отгледал прасе, че той ли ще отгледа!

Някакво, може би, завистничество, ама такова злобно-зелено. Гнусно.

Дали причината е, че в обществен план не ни вървят добре нещата и хората избиват комплекси – и така е от десетилетия.

Дали е защото сме системно потискани от свои и от чужди, и това е някакъв начин да изразиш лична свобода, и мислиш че я изразяваш по подобен начин – не знам.

Или просто сме злобни и завистливи. Не всички, но една малка група хора, която е достатъчно „усърдна“, за да пречи, и да спъва.

А как би могло да бъде…

Наскоро си говорех с един много умен мъж, инженер – за нашето деление тук в България, и този краен индивидуализъм, който сме развили. Искам да напиша специална статия за индивидуализма по-нататък и на какво смятам, че се дължи.

Но стигнахме до съгласие с уважаемия господин, че вместо ние българите да се обединяваме и да си помагаме, ето, ние си пречим. И защо си пречим? И ние не знаем.

Казах му, да се поучим от циганите – ако се случи на някой да се спречка с циганин в близост до махалата – цялата тумба ще му скочи и ще го ошамари, а може и да не излезе жив от спречкването. Специално отбелязвам, че нямам нищо против нашите братя цигани – ние сме заедно с тях в една кочинка, но тя е лошо построена, и те са необразовани и отчаяни, и груби, защото ние българите, които се предполага да сме държавотворния етнос в България – сме допуснали да са такива.

Просто не ни пука. Това е истината. Но на нас не ни пука на първо място – за нашата си държава. На второ място – за нас самите. И от това следва, че няма как да ни пука и за другите. Така стоят нещата.

Но все пак като сме една шепа хора – защо не си помагаме?

Например, някой е научил важно и ценно умение, натрупал е ноу-хау и опит – вместо да го сподели, за да могат нашите хора, които имате желание да вървят напред да стават по-кадърни- той си крие опита, „пази си занаята“.

Браткооо, брато – занаят не се краде така лесно! И да го „открадне“ може само този, който наистина има желание да се занимава с една работа. И той рано или късно ще го научи, ако не от теб, от друг. Но ако го научи от теб и по-лесно, то тогава той ще напредне по-бързо и утрешния ден той пък може на теб да ти помогне и ти да научиш нещо от него, или да те свърже с човек, който да ти стане ключов клиент, партньор или съдружник, и така всичко се мултиплицира напред и нагоре.

И ето ни така, по-кадърни, по-можещи, по знаещи, по-емпатични, превземащи чужди пазари и създаващи държава за чудо и приказ.

Но не. Трябва да се делим. Искам цялата пържола аз да я изям. Едно време хората сме улавяли мамути, устройвали сме засади и сме ги убивали с копия и камъни. Но това е отборна игра, един човек може ли да убие сам мамут? Ако не знаете какво е мамут, това е животно, което прилича на слона, но два пъти по-едро – 10-12 тона.

Снимка на мамут от Уикипедия в музея в Пейдж, Лос Анджелис

Та такива работи. Не знам какво точно постигаме като се делим и си пречим.

Мисля си, ако видиш някой да пробива, ако можеш – помогни му.

Ако ли не, поне не се пречкай.

Ако той пробие, това е добре и за теб. Най-малкото, плаща заплати, данъци, осигуровки, а от тези пари ще има за пенсия на твоите родители, детски за децата ти и ако не дай си Боже го закъсаш със здравето – за медицинска помощ.

Само се замисли, ако другият се развива, това е добре и за теб. Ако не пряко, то поне косвено ще изкараш пара. Ето пасивния доход, който той ще ти го направи. Представяш ли си колко си умен – само като не му се пречкаш, той ти прави пари и ти изкарва за твоята пенсия, за твоите социални надбавки, за по-хубави пътища, по които да не си чупиш твоята кола.

Единственото, което трябва да направиш е – да не му пречиш.

Благодаря за вниманието.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите