Позиция. Когато дойдоха за миньорите – аз не ги подкрепих. Когато дойдоха за учителите – и тях не подкрепих. Когато дойдоха за земеделците, животновъдите, пчеларите, обущарите, шивачите – също не ги подкрепих. Когато дойдоха за едрите чорбаджии, за капиталистите, за комунистите, за демократите – никой от тях не подкрепих.
И когато дойдоха за мен – нямаше кой да ме подкрепи.
Трябва да се научим най-сетне като общество да подкрепяме нашите сънародници, когато се борят за хляба си.
Правителствата идват и си отиват. Във всяко има корупция и злоупотреби. На нас не ни останаха много производства, приятели. Имаме една ядрена централа, няколко оръжейни завода и тецовете.
Ама били построени по време на лошия комунизъм – добре, хубаво. Но защо трябваше да ги продавате за желязо, не беше ли по-добре да ги модернизирате, да ги разработите и да се изкарват пари? Вие не можахте да го направите, защото бяхте алчни и некомпетентни.
Цялата „демократична“ промяна, на която аз съм свидетел дотук в съзнателния ми живот, не беше нищо повече от подмяна, в която се обещаваше демократично и светло бъдеще, а вместо това обществото беше излъгано, затворихме си четири ядрени блока, спряхме проект за нова централа, унищожихме производствата си, вместо да ги модернизираме, образованието замина, армията да не говорим, демографията е в срив – и всичко се оказа борба за власт и пазари.
Нас ни продадоха като овце и ни третират като добитък!
И всичко се дължи, от една страна на външния фактор, но по-важно – на нашето безподобно безгръбначие.
Имам чувството, че ако ни колят, пак ще речем: „Ох, колко ни е хубаво, коли ме, аго!“
На нас не ни останаха много производства.
Било непазарно да работят тецовете.
Много ли е трудно да отидеш, да преговаряш с ЕС, да опиташ да защитиш – това са сериозни производства, 1200 мегавата общо.
Била по-скъпа цената им. Било по-евтино да купуваме ток от другаде.
Толкова ли не се сещат, че ти като си спреш твоето производство, и оня, който ти продава от чужбина ток, види, че ти нямаш твое – ще ти вдигне двойно и тройно цените?
Или си мислим, че някой ще ни пожали? На никой, на абсолютно никой не му пука за нас – нито на партньорите, нито на не-партньорите. Трябва да си гледаме интереса и да си защитим производствата.
Тези централи не трябва да спират никога! В момента в Германия, точно от днес – се инициира отварянето на 14 такива.
Не се ли сещаме?
Тъпи ли сме, какви сме?
Ама щели сме да изпуснем субсидии от 2 милиарда.
Ами, да ги изпуснем, голяма работа. То само единия ТЕЦ реализира около 600 милиона годишен оборот и около него се създават пряко и косвено близо 45 хиляди работни места.
И най-важното – тока го произвеждаш със собствен ресурс и никой не може да ти каже нищо!
Шокиран съм от липсата на здрав разум у властимащите.
И от тяхното безподобно безгръбначие.
Но каквото обществото, такива и управляващите го.
Няма какво повече да кажа.
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар