Асен Василев беше човекът, който договори дерогация за руския петрол до 2024 включително, което е изключение за България от забраната на ЕС. Причината за това е, че България не е достатъчно диверсифицирана в това отношение и реално – нямаме избор. Да, това трябва да се каже на глас – България е зависима от руските доставки на петрол.
Тук обаче има още няколко акцента, на които бих искал да обърна внимание.
От една страна, разбира се, че трябва да се измисли начин да се разнообразят доставките, но какви са алтернативите?
В момента цената на руския петрол е 64.41 долара за барел, докато на свободния пазар сорта брент се търгува за 84.40 долара за барел, което означава, че на свободния пазар цената е с 31% по-висока и причината за по-ниските цени, които руснаците дават за същата суровина, са от една страна – дългосрочните договори, а от друга – може би желанието да се запазят позиции на даден пазар.
Скъпи приятели, аз разглеждам петрола като суровина, нищо повече и не влагам никаква емоция. Както когато купувате дървесина. Имате, да кажем, двама доставчици. Единият ви я продава за $64.41, а другият за $84.40. Тя е една и съща, и едното и другото е дървесина.
В момента цената на дизела е 2.92 лв в бензиностанцията, от която зареждам. Да кажем, че още днес заменим изцяло руския петрол с такъв на пазарни цени, и ако умножим по 31%, ще се получи 2.92 * 1.31 = 3.82 лв цена на литър дизел. Подобно увеличение ще се отрази на секундата по цялата икономическата верига – хлябът, който си купувате, лекарствата, с които се лекувате – някой трябва да ги достави и разликата в оскъпяването се прибавя към цената им. Оскъпяването винаги го плаща крайния клиент.
Но какво да направим тогава, да продължим да ползваме само руски петрол, тъй като суровината е на по-ниска цена? По-сложно е. Заради монополното си положение настоящият доставчик на суровината е в позиция, в която може да си позволи да не плаща данъци (представете си какво нахалство!), и едва ли не управляващите (които и да са те) трябва да им се молят – моля ви, платете данъци, моля ви се, бъдете така добри, бихте ли платили, моля ви – което е, да кажем – неприятно.
На как може да се постъпи така, че хем да имаме балансирано ниски цени, хем да се получават данъчните отчисления?
Разбира се, чрез сработка с нови доставчици. Това е борба за пазар. Някои казват, бил малък, няма такова нещо. Пазарът си е пазар и това на практика е абонаментен и дългосрочен бизнес. Като се сработите с един доставчик можете да си имате отношения десетилетия наред.
Всеки има интерес той да ви продава стоката си (в случая петрол) и да изкарва пари.
Да кажем че отхвърлим напълно руснаците и започнем да работим на 100% с някой „демократичен“ доставчик. Пак влизаме в зависимост, но на другия, и то на по-скъпа цена, защото той ще ни продава на „пазарна цена“, каквото и да значи това. Не знам дали една зависимост е по-добра от друга.
Има ли възможност пазарът да се раздели на двама или трима доставчици и с всеки от тях да се сключи договор за дългосрочна доставка на суровината, примерно – на 20-22% под пазарната цена? Защото, вие му гарантирате оборот години наред – и говорим за милиарди. От друга страна, конкретно от руснака – вече купувате по-малки количества и той следователно няма как да ви даде същата търговска отстъпка. Но го пазите в микса си, за да знаят и другите доставчици, че ако ви искат по-скъпа цена – винаги можете да купите от него.
Така се постигат две важни цели: от една страна купуваме суровината на цена под пазарната, вярно, по-скъпо от сегашната цена, но по-евтино, ако да би минал изцяло на пазарно решение.
От друга страна, намаляваме влиянието на основния суровинен доставчик произтичащо от монополното му положение.
Пример:
– имаме доставчик 1
– доставчик 2
– руснаците
Казваме им, вижте, сключваме договор с всеки от вас, при който имате гарантирано по 25% от пазара за идните 10 години – но дайте ми цена под пазарната, защото иначе ще работя с друг.
После, прибавяме клауза – този от вас, който ми дава най-добрите условия – ще получи възможност от него да се купуват общо до 50% от доставките.
С други думи, имаме разпределение:
– доставчик 1 – 25%;
– доставчик 2 – 25%;
– и ако руснаците (или други) са най-евтини – 50%;
Или може разпределението да е друго:
– доставчик 1 – 50%;
– доставчик 2 – 25%;
– руснаците – 25%;
Или в други съотношения. Като взимаме по-голям обем от доставчика с най-ниската цена, притискаме и останалите да са конкурентни и да се борят за пазар, защото така ще могат да реализират по-голям оборот, дори и да е с по-нисък марж.
Не знам дали тези идеи са добри. Аз не работя в сферата на горивата, но съм човек, който се занимава от сутрин до вечер с преговори, продажби и бизнес стратегии – вече доста години.
Проблемът се изразява в това, че нашите политически представители се юркат да скочим от единия в другия монопол, защото тук няма нищо лично – каквото и да обещават т.нар. западните партньори – всичко се свежда до това да ни вземат паричките, няма какво да се лъжем. Руснаците не са по-различни.
Ние трябва да видим как ни е най-изгодно на нас да работим и с кого, тоест, и двете страни да са удовлетворени.
Казусът с руснаците не е ценово ориентиран, там те имат ценово предимство, но причината да се търси диверсификация и аз да я подкрепям е, че те чрез горивата оказват политически натиск, с който ние не можем да се справим.
Ако направим същото с другия „демократичен доставчик“ – и той ще ни притиска, отново по същата причина. Капитализмът не признава приятелства и съюзи… Money is money.
Затова ми се струва, че най-разумното за нас би било да създадем конкурентна среда през разнообразяване на доставките като се помисли за гъвкав механизъм, при който, от една страна – да постигнем ценово предимство при покупка на суровината, а от друга – производителят ѝ да е стимулиран да работи с нас.
И Бога ми – най-сетне да пораснем гръбнак!
Благодаря за вниманието.
Вашият коментар