Сбогом, невинност!

Стотици книги
вече ме лишават
от моята невинност,
във сърце,

и думите сега 
не изкушават,
които слушам,
вечно покрай мен.

Макар с красиви фрази
да обличаш,
с поглед и усмивка
да блестиш,

дела без думи,
е като да сричаш,
и да пишеш
с грозен
правопис;

Прекрасни книги,
всякаква порода,
но някак натежава
от това,
сега невежеството
е на мода,

и място няма,
не,
за Мисълта.

А тя самата,
зная,
че умее
изход да намери
в мрачина,

научи ще на полет,
и да пееш,
също и на доблестни дела…

Но смисъл търся
в творчество и в думи,
и в разговори смислени дори,
но хората, те нямат много думи,
и сякаш не говорим с тях, уви…

Промити от желание за още,
излъгани в обществени аспект,
в посока грешна,
ето че клокочат,
и ниже се технологичен век…

Със образи ни лъжат
и въздействат,
и караме се
с близките дори,

а битката за Мисълта е вечна,
още от Творението ни…

Този, който мисли ни доброто,
който го изказва и твърди,
често е посланикът на Злото – 
чисто исторически, нали?

Кой за теб ще иде да работи?
Кой за теб ще къща построи?

Ето, обещават ни роботи.
Но тогава де ще идем ний?

Всичко е измамливо и корист,
виждам го и чувам покрай мен,
тези обещания са болест,
но я има също и у мен;

Тези обещания са нищо,
просто думи,
користни лъжи,
стадото кому да се помоли,
водени от вълци за пастир?

* * * 

Ето във такива тъмни мисли
често се затварям сам, у мен.
Някой ми споделя битовизми,
но не чувам, 
нито нощ и ден.

Хапване.
И следваща заплата.
После пак.
Животът си тече.

Борили сме се за Свободата – 
със вериги в нашите ръце.

Но в умът борците са свободни,
даже и телата да кървят,
но съзнанието щом заробиш,
изходи не ще се появят.

* * * 

Искаме да бъде лесно,
меко,
но без труд не ще да е така.

Труд и воля.
Те градят Човека.
А и поривът за Свобода!

***

Благодаря ви за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите