След хиляда години

След хиляда години
по същия път
други човек
ще върви;

И във нощи,
и в дни,
в непознат кръстопът,
и в надежди,
и в страх
ще тупти;

Мен ме няма тогаз;
но те няма и теб;
Нито спомен от нази,
дори;

А вървяхме и ний
нявга в нашите дни,
всеки носейки
свойте борби;

След хиляда години,
сред слънца,
сред пустини,
сред моря,
сред безпрежни поля,

други хора,
съдби,
друга обич,
борби,
няма те да ни знаят,
уви;

Колко дребно,
нищожно,
маловажно,
ненужно,
е всичко,
в което вървим;

След хиляда години
ще сме прах
във пустиня,

на дни,
които сякаш
никога не са били…

***

Благодаря за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите