
Владетелят
във царството прибра се
след битки и победи
над врага,
с венцѝ и лаври,
ето,
увенча се,
макар по него
слепнала кръвта.
Велик и славен,
моля, треперете!
Дордето бе
политнала стрела,
и ето я,
пронизала сърцето,
и помня,
Беше шурнала кръвта…
Велик и славен –
моля, треперете!
Но ето я и в него –
Крехкостта;
Ликуваха надменно
Боговете,
понеже всичко
бе за Тях шега…
***
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар