Дубай

Народопсихологично.
С леко намигване.

Макар да съм роден на село,
Все навънка ме влече;

Искам във Дубай да ида,
Слънце да ме напече!

Втръснало ми от овцете
И мотиката една,

Искам със коктейл с маслинка
Малко да си подружа;

Всички във Дубай ойдоха,
Само яз не сам ошел;

Да не би да сам пройдоха?
Да не би да сам умрел?

Във Дубай ще идем, друже,
С теб и с моите деца;

Ще продам овце
Ненужни,
И ще бъдем Господа!

Дамите ни,
Ще са Дами,
Няма мляко
Да доят;

Нека във Дубай
Да идат,
Слънчице да съберат!

Цяло село вече беше!
Да не съм пройдоха аз?

Всичките ще ми се смеят –
във очите и на глас…

Господин съм,
Мил,
Галантен,
Като мога да платя;

Седмица живея царски –
После ще се прибера!

После пак на село,
Друже,
Без мотика,
Без овце;

Но не сме,
Каквито бехме,
„Селяни“ – да ни рече!

Ние сме били в Дубая –
Там,
Накрая на света!

Ти кажи
Какво ли знаеш?

Но…
Какво да ти река…

Щом не щеш
В Дубай да идеш,
ти на село остани;

И градината копай я,
И овцете ги дои!

***

Благодаря ви за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите