Едно тъпо стихотворение. Малко народопсихологично.
Имаше у мое село мъдър,
Но и странен мъж;
Влезнехме ли му у дворо,
Оня викаше ни къш!
Я му викам: „Драги дедо,
оти нас ни гониш ти?“
Он ми вика: „Драго чедо,
оти си ми дома ти“;
Я му викам: „Но у село
се сме си добре дошли“;
Он ми вика: „Но у дворо
нема да ми влазаш ти!“
И го дебнеме да умре,
тоя, злобниа дъртак!
Он на мене че ми каже,
что да праа,
а и как!
* * *
Благодаря ви за вниманието!
Вашият коментар