Утре?

Какво ли Утре
ще ни поднесе?

То може да е 
нещо най-прекрасно,

поля зелени,
лято и небе,

а може би пък
ледена опасност;

Дали е всъщност
в нашите ръце?

А може би пък
сляпата случайност,
отвлича ни нанякъде,
къде?

И всичко ми се струва
тъй банално..

Любов,
омраза,
преходни са те;

Тъй както са
Успехът и провалът;

Днес има те,
А утре вече –
не,

салфетка
във жарава
изгоряла..

Прекрасно цвете,
но пък прецъфтяло,
От слънчева прегръдка
си изтляло…

Но все пак,
днес сме тук и с теб,
а утре може би
не ще да бъдем,

И нека писаното тук
не е присъда,
защото, дишайки,
живейки,
бъда!

Рисувай ти
със думи и с дела,
чертай в живота,
както в пясък в плажа,
макар вълните
да не са ти стража;

Вълнувай се,
обичай,
и Бъди!

Тъй бързо,
кратко,
всичко отминава,

А покрай нас,
тъй много плява,
и ето – само спомени
остават..

Днес има те,
а утре кой ли знай?

Началото е ясно,
ала краят?

Дори и мъдреците ни
не знаят..

Но всеки път,
щом минеш
покрай розов храст,
поспри се там
край нежната бодливост,
лъхни от аромата им вежлив,
и виж ги,
виж ги…
колко са красиви…

Това не знаеш
ще ли се повтори,
животът има свои коридори,
за миг един
затваря той вратите,
и тъй започват,
свършват и съдбите;

Недей да подминаваш
Розов храст;

Недей да пренебрегваш
Блага дума;

Недей загърбва
Малките неща;

Че всеки миг
Тъй много струва..

Със всеки ден
Натрупан връз гърба ми,
Променя се и тялото,
Ума ми;

И всичко малко,
дребно,
в младостта,
го виждам днес,
за първи път,
Сега,

Но истински,
и толкова различно,
че сякаш досега 
съм друго гледал,
и сякаш съм
за първи път
прогледнал…

Бъди в мига.
усещай всяко нещо.
не знаеш то
дали ще е последно..

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите