Скъпи приятели, днес отбелязваме едно от най-светлите дела в българската история – Съединението! 🇧🇬
Нека да ви разкажа накратко как се случва то 🙂
През 1878 г. Русия печели войната с Османската Империя и се сключва Санстефанският мирен договор. Но останалите Велики Сили (особено Англия) не одобряват този договор, защото той учредява една нова държава, България, с голяма територия и сериозни позиции.
Във връзка с това се свиква Берлинският конгрес, по-късно през 1878 г., на който се решава:
– Териториите се орязват значително.
– Създава се самостоятелно Княжество България, което обхваща територия от Дунав до Стара планина.
– Създава се автономна губерния Източна Румелия, част от Османската империя – с генерал-губернатор, назначаван от султана.
Останалите освободени територии се връщат на Османската империя.
Реакцията на народа е гневна и с чувство за несправедливост!
Учредяват се комитети „Съединение“, особено в Южна България и Пловдив – чиято цел е обединяването на Княжество България с Източна Румелия.
Така се стига до 1885 г., когато избухват бунтове в Чирпан и Голямо Конаре (днешният град Съединение).
Тези бунтове не са случайни – през всичките години Захарий Стоянов упорито е работил за Съединението.
Той е ръководител на Централния революционен комитет, основен организатор и вдъхновител на Съединението, а Голямо Конаре е център на дейността му и мястото, където комитетът има най-силна организация.
На 6-ти септември в Пловдив с подкрепата на местни войски е извършен преврат и е свален назначеният от султана генерал-губернатор Гаврил Кръстевич. Той е отстранен мирно и без кръвопролития.
Временното правителство на Румелия, начело с д-р Георги Странски, обявява присъединяването към Княжество България!
Князът на България, Александър I Батенберг, изпитвал колебания, а също и силен натиск отвън – да не признае Съединението. Нямал и подкрепата на Русия, която недоволствала, че не се съгласувало с нея. С такъв акт той рискувал война с Османската империя.
Но въпреки колебанията и натиска – на 8-ми септември князът пристига в Пловдив и официално поема управлението на Южна България. С това той легитимира Съединението и му придава държавен характер.
При това, войските на Княжеството заемат позиции в близост до границата с Османската империя, очаквайки нападение.
Но се случва нещо неочаквано. През цялото време Сърбия наблюдавала развоя на събитията и си правела сметки, че лесно ще може да вземе територии от България, тъй като България все още нямала достатъчно офицери – руските били напуснали армията в знак на протест.
Отделно, Сърбия се страхувала за своето влияние на Балканите вследствие на двойно уголемената България.
На 2-ри ноември кралят на Сърбия Милан Обренович обявява война на България.
Същият ден армията на Сърбия преминава българската граница и се насочва към София.
Сърбите смятат, че ще постигнат бърза победа, защото българската войска е на границата с Турция.
Сърбите настъпват в три направления:
– Царибродско направление – към Сливница.
– Трънско направление – през Драгоман.
– Видинско направление – към северозападна България.
Българската армия започва спешна мобилизация. Князът нарежда войските от южната граница да се прехвърлят към западната граница.
Числеността на войската е едва 30 000 души и с малко офицери срещу 40 000 сръбска армия.
Но българската войска има огромен морал. Тя се бие за кауза.
Случва се нещо невиждано – всичко живо, което може да носи оръжие, се стича като доброволци под знамената.
Десетки хиляди българи се връщат от чужбина, за да участват в отбраната на България.
Много доброволци – студенти, търговци, работници, професори – постъпват в армията.
Старите чети, които са действали някога по турско време – отново се събират и започват да подпомагат защитата.
Така, вместо да се уплаши или разпадне, младата държава успява да се мобилизира и да обедини целия народ и дори емиграцията си!
На 5-ти ноември започва решителната битка при Сливница. Сърбите имат числено преимущество – 35 000 души срещу 25 000 защитници.
Те се хвърлят в атака, но българите удържат позиите си. На 6-ти ноември сърбите хвърлят главните си сили в атака.
Княз Александър I Батенберг пристига лично на бойното поле. Това е огромен морален тласък. Той обикаля редиците, говори на войниците, а те викат „УРА“!
Сърбия очаква, че неопитната българска войска ще се огъне под натиска, но това не се случва.
След няколко часа упорита отбрана командирите на българската армия решават да се премине в контраатака на нож.
Сърбите не издържат на яростното настъпление и панически се разбягват.
Бележка: атаката „на нож“ означава, че на пушките отпред се прикрепя щик (нож). В този момент не става дума толкова за огнева мощ, колкото за морал и решителност – и българите печелят именно с това!
Оттам войната се обръща и тя от отбранителна се превръща в настъпателна. Българите гонят сърбите буквално до границата.
На 10-11 ноември българската армия влиза на сръбска територия.
На 12-ти ноември е превзет Пирот – важна крепост, която контролира достъпа до Ниш и пътя за Белград. Победата е толкова внушителна, че в Белград настъпва паника.
България вече диктува хода на войната. Бойният устрем е неудържим.
Сърбия се страхува, че българската армия ще се насочи към Ниш, а дори и към столицата Белград.
Тогава, на върха на силата си, князът е принуден да спре настъплението, защото на 14-15 ноември от Австро-Унгария (която е покровителка на Сърбия) пристига ултиматум – ако България не спре настъплението, българската армия ще се срещне с австрийски императорски войски.
На 15-ти ноември вечерта князът Александър Батенберг получава окончателното известие от Виена, а на 16-ти ноември, след съгласуване с българското командване, той нарежда спиране на настъплението и подписва примирие.
На 19 февруари 1886 г. (1-ви март нов стил) се подписва мирният договор между двете държави, съгласно който:
– Границите се запазват, нито България, нито Сърбия печелят или губят територии.
– Възстановяват се дипломатическите отношения между двете държави.
– Военнопленниците се връщат по домовете си.
На тази дата България официално излиза от войната със Сърбия като победителка и със защитено Съединение!
***
Съединението показва, че когато българите сме единни и имаме кауза – можем да постигнем големи дела!
Отново – Честит празник! 🇧🇬
* * *
Повече позиции и публикации в личния ми блог: kyovev.com
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар