На 3-ти март доста хора не разбират какво всъщност празнуваме. Ние почитаме подвига на всичките личности от цялото ни Възраждане, Априлското въстание, Борбата за църковна независимост, Опълченците на Шипка, и разбира се – жертвите от Руско-Турската война през 1877-1878 г.
Ние празнуваме Великото Събитие, че след близо 500 години като феникс от пепелта се възражда българската държава, и че отново ние сме си господари, свободни хора, равни с останалите европейски народи – и че можем да направляваме съдбините си!
Да, в крайна сметка кулминацията е войната, но всичко започва в периода около 1762 г., когато дядо Паисий в скромната си килия в Хилендарския манастир написва „История Славянобългарская“ – която добива масово разпространение и отново събужда духа и чувството за национална принадлежност, и гордостта, че и ние сме имали царство и господарство, и че много народи са плащали данък на българските царе, почитали са ни и са ни уважавали.
Аз съм чел много история. Моите… „взаимноотношения“ с историята са почти.. любовни, обичам историята и от дете, когато ми остане малко време – грабвам някоя историческа книга и започвам да се ровя… споменавам това, защото скъпи приятели – ние почти сме били изчезнали като самосъзнание. Много страшно е да си го помисли това човек. И ако не бяха най-вече Великата Институция – Българска Църква, Паисий и нашите възрожденски учители и борци – може би нас днес нямаше да ни има като самосъзнание и усещане за народност.
Дали без руснаците щяхме да се освободим? Най-вероятно да, но значително по-късно и вероятно с цената на много повече жертви, защото вече сме имали самосъзнание – ние, българите, и усещане за непоносимост към този робски хомот (цитирам Ботев в момента).
Много голяма част от изявените ни възрожденци са били от заможни семейства, но на тях не им е стигало да пият по механите и да задяват момите, не. Никой не ги е карал насила да се захващат с Делото за Освобождение на Отечеството / и с каква страст и любов са изписвали тази дума тогава!/ – но въпреки това тези наши момчета и момичета са изпитвали… органическа непоносимост към Тиранина, към Потисника, към този, който близо 500 години изсмуква живителния сок на народа ни и периодично подрязва /като плевел/ най-изявените му представители.
Да, колко скъпо сме платили ние свободата, с всичките усилия на народа си, с толкова чети, църковна борба, с Великото дело на Априлското въстание, после с жертвите във войната и с Опълченците на Шишка, така великолепно описани от Вазов.
И ето ни днес в 2026 г, и аз задавам въпрос. Трябва ли да плюем на руснаците, че тогава Руската империя ни е помогнала в това начинание?
Да, имали са свои интереси.
Да, имало е и съчувствие към поробените братя славяни.
Да, след това си плащаме за свободата.
Но въпреки всичко – единствено те са тръгнали на поход и са ни помогнали отново да имаме държава.
Не мисля, че трябва да плюем на костите на загиналите тук руски /и не само!/ войници. Мисля, че трябва с уважение да си спомняме за това Велико Дело, но не и да сме раболепни.
Искам да завърша с това, че Свободата не ни е дадена даром, както неправилно ни се обяснява понякога – не!
Нашият народ е платил с десетки до стотици хиляди жертви, дадени в целия период на Възраждането до самата Руско-Турска война.
На 3-ти март ние отдаваме почит на усилията на целия си народ от началото на Възраждането до самата Война, изразявайки Великата Радост, че отново имаме царство и сме свободни хора.
Припомням какво пише в Търновската конституция – „всеки роб, стъпил на българска земя, свободен става!“
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар