Щрак, просто така

Ако един ден,просто така,животът ми свърши,и Богщракне с пръсти,и каже:“Завършек”,и лентатавърна назад,какво лище видяпо нея? Ако един ден,просто така,ме блъсне кола,размазанпод нейните гуми,какво ли ще кажаза спомен на близки,разкъсан,с последнитедуми?…

Валери Петров – Тинтявата (с рецитал от автора)

https://www.youtube.com/watch?v=RNNPnJs4VVI Бих го взел преди известно времетоя стар турист със голо теме,услужлив и мек съм общо взето,возил съм мнозина по шосето,пък сега надолу слизах празени навярно по-разнообразенмоят път би бил…

Валери Петров – Виновният (с видео)

https://www.youtube.com/watch?v=JQvnBkgxcUE Нямаше как. Беше истинска хала.Лаеше страшно и прежалих го аз.Взех го и далеч от кварталаго пуснах навънка и дадох газ.Беше ми тежко, но повтарям го пак,лаеше страшно и нямаше…

Когато искам

Когато казвам "Искам",значи нямам. Когато казвам: Имах",значи нямам. Когато казвам: "Имам",значи имам.

Забравени уроци

Вече живяно. Вече преподадено. Отдавна е така;и знам, че съмвиновен;отдавна е така;за другонямамспомен. Но ето,вчера,днес,във разнистари книгипрочитам с интерес,за робствои вериги; борбиза свобода,и кръв,патриотизъм; войни,войни безспир,и послекомунизъм; и паднали стени,Берлин,и Изток-Запад;и…

Планини

и хора... Планините са велики и красиви,защото си тежат на мястото.Планините са се трупали с години. Прашинка по прашинка.Камъче по камъче.Било по било. И ето...там… в небетоднес се извисява гордий…

Гласове

В живота сище чувашмного гласове:- едни ще викат;- други ще шептят;- едни ще хвалят;- други – ще корят. Ала един е важен,само той - във теб звучащият!

"Високо" - поезия
Високо

Един човек поиска и… направи;един човек попита и… разбра;един човек страха си изостави;един човек реши и… полетя. Те казваха, че имало прегради;и казваха, че имало стени;но някъде в море от сиви…

Аз бях българче - стихотворение
Аз бях българче!

Съвременно, твърде съвременно… По мотиви от Иван Вазов   Аз бях българче! Обичахнаште планини зелени.Българин да се наричампърва радост бе за мене! Аз бях българче!Но раснах в чуждо място,в чуждо…

Зимно стихотворение

Животът е преспа,в която човекът,вървейки,оставя следа. Животът е зима,и в нея се вижданий колко тежим,във снега. Снегът днес се трупа,и ходейки в кишаоставил съм стъпкислед мен, оставил съм стъпки,и нека…