Щрак, просто така
Ако един ден,просто така,животът ми свърши,и Богщракне с пръсти,и каже:“Завършек”,и лентатавърна назад,какво лище видяпо нея? Ако един ден,просто така,ме блъсне кола,размазанпод нейните гуми,какво ли ще кажаза спомен на близки,разкъсан,с последнитедуми?…
Валери Петров – Тинтявата (с рецитал от автора)
https://www.youtube.com/watch?v=RNNPnJs4VVI Бих го взел преди известно времетоя стар турист със голо теме,услужлив и мек съм общо взето,возил съм мнозина по шосето,пък сега надолу слизах празени навярно по-разнообразенмоят път би бил…
Валери Петров – Виновният (с видео)
https://www.youtube.com/watch?v=JQvnBkgxcUE Нямаше как. Беше истинска хала.Лаеше страшно и прежалих го аз.Взех го и далеч от кварталаго пуснах навънка и дадох газ.Беше ми тежко, но повтарям го пак,лаеше страшно и нямаше…
Когато искам
Когато казвам "Искам",значи нямам. Когато казвам: Имах",значи нямам. Когато казвам: "Имам",значи имам.
Забравени уроци
Вече живяно. Вече преподадено. Отдавна е така;и знам, че съмвиновен;отдавна е така;за другонямамспомен. Но ето,вчера,днес,във разнистари книгипрочитам с интерес,за робствои вериги; борбиза свобода,и кръв,патриотизъм; войни,войни безспир,и послекомунизъм; и паднали стени,Берлин,и Изток-Запад;и…
Планини
и хора... Планините са велики и красиви,защото си тежат на мястото.Планините са се трупали с години. Прашинка по прашинка.Камъче по камъче.Било по било. И ето...там… в небетоднес се извисява гордий…
Гласове
В живота сище чувашмного гласове:- едни ще викат;- други ще шептят;- едни ще хвалят;- други – ще корят. Ала един е важен,само той - във теб звучащият!
Високо
Един човек поиска и… направи;един човек попита и… разбра;един човек страха си изостави;един човек реши и… полетя. Те казваха, че имало прегради;и казваха, че имало стени;но някъде в море от сиви…
Аз бях българче!
Съвременно, твърде съвременно… По мотиви от Иван Вазов Аз бях българче! Обичахнаште планини зелени.Българин да се наричампърва радост бе за мене! Аз бях българче!Но раснах в чуждо място,в чуждо…
Зимно стихотворение
Животът е преспа,в която човекът,вървейки,оставя следа. Животът е зима,и в нея се вижданий колко тежим,във снега. Снегът днес се трупа,и ходейки в кишаоставил съм стъпкислед мен, оставил съм стъпки,и нека…