Просякът

По Коледа  С треперещи ръцеи скръб в очи беззвездни,и плачещо сърце,и вяра, дето чезне… към мен се приближии неговият пламъкв наквасени очибе някак тъй сиротен... И неговата скръб,за дните дето гаснат,и тъжния животпод нощите безгласни, и думата добра - забравена,изтрита,в тетрадката с лъчи,раздрана от кибрита; и вярабез подслонв скалите му,разбита,и скръб,безкрайна скръб,в очите му попита; без дом,без свещ,без плам,а вън…

Продължете да четете