Кокиче

В полето поникна кокиче,и издигна лице над снега,и разцъфна – това му прилича,да краси и полята в студа.  То е там, тъй самичкои бяло,то е Вяра,и Слънчице в мрак, и го люшкавиелица ледна,и навява музимата сняг. Ала ето, стои то,не бяга,и посреща студасъс гърди,там където,из снежно и бялоняма никаквипресни следи. Но кокичето,мило и бяло,все стои,в тия преспи,стои; вятър вие,и близва…

Продължете да четете