Сепна ме звукът гърмежен,
светна огнен меч нажѐжен!
Иде буря
из далече.
Иде буря,
крий се вече!..
Видиш ли –
небе се мръщи.
Крий се мъжки –
бягай вкъщи!
***
Из небето те растат,
все по-близо са, бучат;
облаци бухлати, тлъсти,
в орди гъсти са –
хвърчат!
Електрични им езици
близват прашната земя,
а полята безгранични
пийват лятната вода.
***
Скръбно, облаци,
валете,
над полята и горите.
Скръбно, облаци,
ръмете,
изплачете си сълзите.
Вашият коментар