Миналото е калъф,
в който крия стари несполуки
като скъсани дрехи в прашен скрин.
Миналото е обувка
захабена и разпрана,
с която бродя из своите спомени.
Миналото е блян, който можеше да бъде,
към който протягам престарялата си,
сбръчкана ръка,
към който се взирам с незрящите си очи,
към който слухтя с увредения си слух.
Миналото е вълк,
който се нахвърля върху мен
да ме разкъса,
но аз сам го приласкавам,
когато съм самотен,
за да стана сякаш още по-самотен.
Миналото е несподелена любов,
към която често се връщам,
когато се разпаля,
за да ме приюти тя в ледната си прегръдка.
Светлото бъдеще е като морфин,
приглушаващ писъците на изтичащата от месата ми болка,
възпиращо ме от връщане към онова време,
което, макар че беше, можеше да Бъде,
но не такова, каквото си го спомням.
Миналото е справочник,
който разлиствам,
за да се поуча.
Миналото,
хубаво или лошо,
мрачно или светло,
сладко или солено,
е гаснеща в ръцете ми свещ,
чийто восък се втвърдява и покрива кожата ми,
тъй жадна за поне едничка блестяща слънчева капка.
Но Зората не ще се запознае с мен,
докато не изстържа и последната засъхнала кожичка на старите дни,
в които съм живял, и към които и сега, понякога, се връщам.
Ще да почистя старателно коричките,
тъй както майсторът почиства старите,
мърляви тапети от стената,
за да залепи на мястото им нови и чисти.
Днес избирам, когато вляза в обновената стая на своето настояще,
да зърна само и единствено него,
а прашното минало да преместя в килера на съзнанието си,
скрито-покрито дълбоко,
да го забравя.
Избирам мрака на днешния ден
пред светлите спомени на миналото;
избирам да се изправя Днес срещу кошмарите си,
с пълно съзнание, макар и с трепет в сърцето,
и да ги преборя.
За да проблесне вояве лъчът,
той първо се ражда в утробата на ума,
и след това го изковавам с делата си.
И тогава всичко се изменя.
Нищо не е каквото е било.
Светлината и мракът сменят местата си.
А аз отивам там, където ми се ходи.
Вашият коментар