Скъпи приятели, вчера имах невероятния късмет да се запозная и докосна до изкуството на македонската писателка Juлиjaна Величковска (Юлиана Величковска), която представи книгата си “Годишни времена” (Годишни времиньа), второ издание.
Но какво мога да кажа за нея? Трудно ми е дори да напиша тези редове, сякаш останах без думи пред нейния талант, пред аурата й, пред излъчването й… Толкова силно и въздействащо беше присъствието й.
Юлиана прочете свои произведения в оригинал на македонски език, чувствено и нежно – ние усетихме радостта, болката, копнежите…. Всяка от фино изтъканите й думи бе майсторски подбрана, бе на мястото си и никоя друга не би могла да я замени.
Мислех, че съм изпитал всяко чувство, но ето – грешал съм. Аз се влюбих в творчеството й. Когато тя зачете “Вода”, всички притихнахме. Почувствах се така, сякаш съм в краката на всемогъщ Титан…
И после, няколко минути по-късно, когато “Вода” се бе изляла, Юлиана запя песен, македонска народна песен от свое произведение, от детството си – песен, която татко й е припявал привечер… А как само я изпя…
Но колко жалко, че всичко това ще остане само на хартия… Не ми стигат думите да опиша колко развълнуван съм дори днес – ден подир Събитието.
Позволих си да преведа част от произведението й “Розовите чорапи” на български език. Под него съм поместил и оригинала. Приятно четене:
Идвам
в своите чизмички
със ситни стъпки
шляпам
във всяка локва на пътят
в кал
идвам
завръщам се
непоколебима
силно с нозе в земя удрям
в кал
във вода
навсякъде вода
тая вода във мене
немирна
непокорна
от поройни летни бури в месингов съд събрана
така в мене изсипана
кална и
застояла
пожълтяла
дъждовна
солена
всички мои сълзи в нея
всички твои сълзи в нея
всички сълзи
за зайчето
за котето
за петлето
за мене
за тебе
за всички
всички сълзи
всичката вода
всички бури
всички нестабилни молекулни съединения
всичката вода и сода за свински сапун, разтворен в нея
първата вода, в която се е варил бобът
първата вода, изтекла, преди да ме родиш
последната вода, в която къпехме баба
всичката вода
повикана с додолските песни
всичката вода
всичката кал
тая земя
от чието ребро сме сътворени
всичката вода
която замръзнала
пък се разтопила
всичката вода що се изпарила и кондензирала
всичката вода
на тая улица
в тия кални локви е събрана
под моите нозе постлана
аз съм гърмът, който ще я оплоди
аз съм тая, която
с ритъм ще я разбуди
удрям
композирам
дирижирам целият този джаз в мене
в моите нозе
в моето тяло
с водата
музика
създавам
от твоят блуз да те извадя
Оригинал
доаѓам
во своите чизмички
со ситни чекори
шлапам
во секое вирче на патот
во кал
доаѓам
се враќам
цврсто
силно со нозе в земја удирам
во кал
во вода
насекаде вода
таа вода во мене
немирна
нескротена
од поројни летни бури во месингов сад собрана
па во мене истурена
каллива и таа
отстојана
пожолтена
дождовница
солена
сите мои солзи во неа
сите твои солзи во неа
сите солзи
за зајачето
за мачето
за петлето
за мене
за тебе
за сите
сите солзи
сета вода
сите бури
сите нестабилни молекуларни соединенија
сета вода и сода за свински сапун растворена во неа
првата вода во која се варел гравот
првата вода истечена пред да ме родиш
последната вода во која ја капевме баба
сета вода
повикана со додолските песни
сета вода
сета кал
таа земја
од чие ребро сме настанале
сета вода
која замрзнала
па се растопила
сета вода што испарила и кондензирала
сета вода
на таа улица во тие калливи вирчиња е собрана
под мои нозе послана
јас сум громот што ќе ја оплоди
јас сум таа што
со ритам ќе ја разбуди
удирам
компонирам
диригирам сиот тој џез во мене
во моите нозе
во моето тело
со водата
музика
создавам
од твојот блуз да те извадам.
Вашият коментар