Спънах се и паднах. Лицето ми е в кал, коленете ми са ожулени. И какво от това? Ставам и продължавам напред.
Хлъзгаво е, земята е заледена. Пристъпям внимателно и бавно. Пак се хлъзвам и падам в леда. Носът ми е разбит и кървясал, един от двата ми предни зъба се клати, държи се на конец и скоро ще падне. И какво от това?
Пак пристъпям напред, трети път, кракът ми е на предпоследното стъпало, с последни сили се набирам, все пак внимавам да не се хлъзна – изкачих се, изкачих се…
Бележка. Никога не се предавай. Повечето хора се отказват на последното стъпало. Вярвай и не се предавай! Вярвай и рискувай!
Вашият коментар