Преди повече от половин век, в един студен следобед в Москва тогавашният първи секретар на КПСС – Никита Хрушчов, на закрито заседание на Дванадесетия конгрес на партията разобличил престъпленията, извършени по време на управлението на деспотичния управник на Съветска Русия – Йосиф Сталин, умрял три години по- рано, след като наредил да бъдат екзекутирани хиляди опозиционери и убити всичките му стари другари от Октомврийската революция, сред които и самият Лев Троцки.
За пръв път съветският премиер Хрушчов разказал пред стотината слисани съпартийци за жестокостта, с която хиляди души, осмелили се да се противопоставят на властта на Сталин, по негово нареждане били хвърлени в затворите и измъчвани, масово депортирани или изпратени на доживотен затвор в студения Сибир.
Първият секретар описал подробно зловещите планове за репресия на съюзните републики чрез смазване на бунтовническите сили с цялата военна мощ на страната.
Сталин ( в действителност Йосиф Висарионович Джугашвили) проявил изключителна жестокост, за да покаже на всички ( в Русия и извън нея), че нищо няма да го отклони от намерението му да решава съдбата на тази част от планетата, останала под негов,,контрол“ след споразумението в Ялта.
Присъстващите на заседанието по- късно разказали, че атмосферата била толкова напрегната, че докато първият секретар четял подробния си и зашеметяващ доклад, в залата буквално се чувало дишането на някои партийци.
Внезапно от редиците на партийните ръководители се разнесъл глас, който попитал укорително Хрушчов:
– А къде беше ти, другарю, докато всичко това се е случвало?
Всички разбирали за какво намеква гласът. Никита Хрушчов бил работил в тясна близост с покойния тиранин, бил спечелил доверието му, бил част от ръководството в онази жестока сталинистка епоха от историята на Съветския съюз.
Въпросът внушавал мисълта, че с мълчанието си разобличителят по някакъв начин е бил съучастник в същите престъпления, които заклеймявал сега.
Първият секретар Хрушчов не отговорил. Зададеният на висок глас въпрос накарал всички да занемеят.
– Кой каза това? -попитал след малко Хрушчов с твърд глас.
Всички мълчали.
– Къде е този, който зададе този въпрос? – отново попитал той, като изопнал врата си, сякаш търсел вдигната глава сред множеството.
След смъртта на Сталин Русия вече не била същата, но далеч не била образец на демокрация или държава, която да гарантира живота на онези, които се опълчвали срещу режима. Тайните служби на Съветска Русия, по – късно превърнали се в прочутото КГБ, били все така могъщи и страшни.
Никой не отговорил на въпроса на Никита Хрушчов.
Тогава първият секретар на партията дал следния гениален отговор на неудобния въпрос:
– Щом не смееш да ми кажеш къде си, ще ти отговоря на въпроса по начин, който ще разпръсне всичките ти съмнения. Къде бях през всичките онези дни?…Бях на същото място и в същото положение, в което се намираш ти в момента.
Из „20 стъпки напред“
Вашият коментар