Затварям очи
и политам,
за да те потърся…
Виждам те
и приближавам.
Погледът ми е
като прегръдка.
Галя те.
Усещам кожата ти
в ръцете ти – студени са (но само днес).
Вдишвам те.
Докосвам с устни челото ти,
а ти дори не забелязваш.
А може би и да ме усещаш
Може би точно в този миг
и без сама да знаеш защо,
също си мислиш за мен.
Из „Писма до Клаудия“ на Хорхе Букай.
Вашият коментар