Имало едно време един човек, който страдал от абсурдния страх, че ще се изгуби сред другите. Всичко започнало, когато бил съвсем млад. Веднъж отишъл на маскен бал и някой направил снимка, на която се виждали всички присъстващи, подредени в редица. Но когато видял снимката, човекът не могъл да се познае. Бил се дегизирал като пират, с превръзка на окото и кърпа на главата, но мнозина от гостите носели подобни костюми. Гримът му се състоял от ярък руж на бузите, и изрисувани с въглен мустаци, но и мнозина други биха гримирани така. Прекарал чудесно, но останалите на снимката също изглеждали много весели. Най – накрая си спомнил, че в момента, в който се снимали, той бил уловен за ръката на някаква русокоса жена. Опитал се да се открие по този признак, но и това се оказало безполезно: поне половината жени от снимката били със светли коси и много от тях позирали, хванали за ръка пирати.
Тази случка оставила дълбок отпечатък върху мъжа и години наред той не стъпил на нито едно събиране от страх да не се загуби отново.
Един ден му хрумнало следното решение: щял да ходи навсякъде, облечен винаги в кафяво: кафява риза,кафяв панталон, кафяво сако,кафяви чорапи и обувки. Ако някой направи снимка, винаги ще знам, че съм мъжът в кафяво“ – казал си той.
С течение на времето нашия герой имал стотици възможности да се увери в находчивостта си. Когато ненадейно в голям магазин се оказвал пред някое огледало и съзирал отражението си в тълпата, си повтарял, успокоен: ,,Аз съм мъжът в кафяво“.
През зимата негови приятели му подарили пропуск за парна баня. Човекът приел с удоволствие; никога не бил посещавал подобно място, а много бил слушал за предимствата на шотландския душ, финландската баня и ароматните парни бани.
Когато пристигнал, получил две хавлиени кърпи и бил поканен да влезе в една кабинка, за да се съблече. Човекът свалил сакото, панталона, пуловера, ризата,обувките и чорапите… Когато се канел да съблече гащетата си, той се погледнал в огледалото и се вцепенил от страх. ,,Ако сваля и последната дреха, ще остана гол като другите – помислил си той, – Ами ако се загубя? Как ще се разпозная без отличителните знаци,които досега ми помагаха толкова много?“
Прекарал полугол повече от четвърт час в съблекалнята,като се чудел как да постъпи. Може би трябвало да си тръгне. Тогава му хрумнало, че макар да не можел да остане облечен,вероятно можел да запази нещо, което да му помогне да се разпознае. Внимателно измъкнал един конец от пуловера си и го завързал за палеца си на десния си крак. ,,Трябва да запомня това, в случай че се загубя: човекът с кафявия конец на пръста съм аз“ – казал си мъжът. Успокоен от намереното решение,той излязъл от съблекалнята и доволно се отправил първо към сауната, а после към басейна, без да забележи, че докато плувал, конецът около пръста му се развързал и се понесъл около водата. Един човек, който плувал наблизо, го забелязал и казал на приятеля си: ,,Виж ти, откога се опитвам да опиша точно този цвят на жена ми, за да ми изплете шал .Ще и занеса конеца, за да потърси същата прежда“. Взел конеца, но тъй като нямало къде да го прибере, решил да го завърже около палеца на десния си крак. Междувременно героят на тази история бил изпробвал всички съоръжения и се запътил към съблекалнята. Влязъл уверено, но когато се изсушил и се погледнал в огледалото, с ужас установил, че е напълно гол и че конецът липсва. ,,Загубих се“ – помислил си той разтревожено и изскочил от кабината, за да потърси кафявия конец, който го идентифицирал. След няколко минути, докато внимателно оглеждал пода, съзрял крака на друг мъж, около чиито палец бил завързан кафявият конец. Приближил се нерешително към него и попитал: ,,Извинете, господине, аз знам кой сте вие, но можете ли дами кажете кой съм аз?“
Из „Пътят на самозависимостта“.
Вашият коментар