Под булото на мъчните години,
под черен труд, сред сажди и машини,
един поет, работещ във завод,
събра на белия си лист
съдбата на един народ.
От пепелта на твоя черен труд
възкръсна като феникс наший дух!
Сред саждите и мръсните стени,
там, в твоите негаснещи очи,
роди се свят, нa правдини богат.
Под силната ти, пишеща ръка,
възпламна с блясък не една звезда,
и в тъмния, тунелен мрак,
с безкраен мост от светла Вера,
ти хвърли своя огнен зрак.
И стана светло, и приветно.
Пред блясъка на утрешния ден
изправиха се свъсените вежди;
доскоро те в правдивия си гняв
ръмжаха подир дните безнадеждни!
Вашият коментар