Там, в недрата на някаква пролет,
дето раснат и цъфват цветята,
е разперила в своя тих полет
тънки пръсти чевръсти луната.
Тя кръжи в своя сребърен полет
и охотно полива земята,
с тънки пръсти в косите на пролет
тя погалва с искрици земята.
Тихомълком пристъпят любими
в здрача шарен отвъд планината,
колесници в небето незрими
им рисуват пейзаж в тъмнината.
Под шуртежа
на някакви рими
плах щурец
песен свири в тъмата.
По копнеж
за незнайни любими
плах поет шари с думи листата.
Вашият коментар