Високо

Един човек поиска и… направи;
един човек попита и… разбра;
един човек страха си изостави;
един човек реши и… полетя.

Те казваха, че имало прегради;
и казваха, че имало стени;
но някъде в море от сиви сгради
намери той простор да полети…

И в тоз простор, и в тая нежна пролет,
разперил бе ръцете най-подир,
поместил бе небето в своя поглед,
поместил бе небесния Всемир

И ето че крилете си изтласка,
над сградите, над сивите стени,
и рееше се в тихия си блясък
високо над прашасали земи.

И слънцето му грееше крилете,
а вятърът косите му развя,
и цъфваше под него всяко цвете,
и цъфваше под него пролетта,

и пламъкът в очите му трептеше,
и беше цял в небесна светлина,
познал бе всичко,
всичко,
дето беше,
и всяка клетка в него
засия.

***

Събудил бе се рано
и гореше
челото му
от треската
в нощта.

Но знам,
в съня му,
нейде,
дето беше,
той иска
да се върне
и
сега!