и хора…
Планините са велики и красиви,
защото си тежат на мястото.
Планините са се трупали с години.
Прашинка по прашинка.
Камъче по камъче.
Било по било.
И ето…там… в небето
днес се извисява гордий връх,
и ветреният полъх ближе зъберите му,
и всеки лъх се къса и раздира,
тъй както рокля от пирон,
която го е скрила.
И тъй, когато силни сме с дела,
сме зъберите ние,
и щом сме заедно, сме планини.
И никой вятър няма да ни бутне,
и зимата не ще ни изстуди,
а слънцето ще бъде наша люлка,
върхът ще бъде светъл и открит…
И вместо тъжна песен на цигулка,
ще слушаме възторжен химн щастлив!
Вашият коментар