“Господи, въздай ми да нося Твоя Мир. Където има омраза, дай ми да сея любов. Където има рани – опрощение. Където има съмнение – вяра. Където има отчаяние – надежда. Където има мрак – светлина. Където има тъга – радост. О, Господи, направи така, че да не търся утешение, а да утешавам, а не да ме разбират, а да разбирам, не да ме обичат, а да обичам, защото получаваме, когато даваме, и ни прощават, когато прощаваме, и като умираме, се раждаме за Вечен Живот.”
Молитва от Св. Франциск Асизки
-
Кирил Йовев - Други
- януари 2, 2017
- (0)
Предишна публикация
26.12.2016 г. – стихче
Следваща публикация
Играчки
Етикети
20 стъпки напред
Алън и Барбара Пийз
Бог
Буквар за щастие
Валери Петров
Васил Левски
Лес Гиблин
Нека ти разкажа
Пътят на самозависимостта
Хорхе Букай
Ценка Докова
българия
война
време
вяра-2
ден
думички
ехо
жени
живот
залези
зима
истина
книги
криле
лъжа
любов
молитва
мъдрост
нощ
общество
писател
писма до Клаудия
поезия
приказка
психология
размисли
светлина
секс
смърт
спокойствие
творчество
хора
цар
човек
Вашият коментар