На онези, които Се Творят.
Най-лесно е,
щом чашата прелее,
и в твоите ръце
да прекипи!
Но бурята,
която те владее,
тя мостове за теб
ще разруши!
Когато пламне
ярост из ума ти,
и стегнат те
туптящите гърди,
дълбоко вдишай,
вдишай много пъти,
спокойствие гнева
да усмири.
Понякога животът
ни разсича,
без жалост,
без печал, и без морал,
но нивга ти недей
да се обричаш
с черни мисли,
щом като си Бял.
Което, знай,
от тебе не зависи,
могъл не би без туй
да измениш,
но щом над теб
се облаци надвесят,
избираш сам
дали да се тъжиш.
И казвам ти:
ще бъдеш, ще живееш,
когато свойте мисли
възвисиш,
и бурята
не ще те завладее,
и гръмовете
ти ще усмириш.
И аз ще съм щастлив,
че те познавам,
защото ти избра
да Се Родиш,
и в своята,
тъй прелестна изява,
Човек завършен
ти да Сътвориш!
Вашият коментар