Както в цветната майска градина
са разлистени свежи цветя,
тъй и с устни, червена малина,
вкусно-вкусно, усмихва се тя,
и се вглежда, със поглед кокетен,
в тая пролет на своя живот,
този дъх, и на свежест, и прелест,
и на младост, и пролетен сок,
и с очички, от лъч изтъкани,
изучава спокойна света,
любопитна, игрива, и дива,
като някаква буря в стиха,
като слънце, в очите на мрака,
като Вяра, в безумна война,
като капчица, в суха Сахара,
като сноп Светлина, във тъма.
Все така, изтъкана от смелост,
се усмихва, и дивна, живей;
как красиво е –
нека е пролет,
нека слънцето топли и грей.
Да мечтаем…
ах, нека е пролет!
и дърветата нека цъфтят,
и листатата, и птиците в полет
нека дивни небето красят!
А и вятърът, мек и гальовен,
И поникнала, мека трева..
Ах, жадувана, чакана пролет,
Ах, зелени и свежи листа…
Да цъфтят, да се раждат мечтите,
в тая пролет, и в тоя живот,
да разлистим листата на дните,
и попием лъчите на сноп;
и да вкусим живота прекрасен,
и да сбъднеме своя копнеж,
И да бъдем, каквито желаем,
в тая пролет, и в своя летеж;
Да творим, да летим, да мечтаем,
в тая пролет, и в тоя живот!
И да бъдем каквито желаем,
във очите със слънчевий сноп!
Вашият коментар