Освобождение

Когато мъчно чувство
те разяжда,
раздиращо и
твойте дълбини,
тоз демон и мъчител
с вечна жажда
от своята душа
освободи!

Отровите,
които насъбрал си,
във жилите,
и в топлите гърди,
сбогувай ги,
и все така,
спокойно
от своята душа
освободи!

Което се затлачило
у тебе,
което те изяжда
и мори,
не дръж го,
ала тихо и спокойно,
пусни го ти,
пусни да отлети.

Каквото си задържал –
разкажи го:
кажи си го –
което те боли,
любов ли,
или гняв,
или е мъка –
кажи го ти,
пусни го –
да върви.

Когато го напуснеш
ще олекне,
и раната ще секне
да кърви;
Потискай го –
и то ще те разкъсва,
и дълго, твърде дълго
ще боли.

Ще мине бързо,
ако ги приемеш,
и после ще е лекичко,
нали?
Готов ли си по пътя
да поемеш?

Тогава своя мрак
освободи.

Без мрака ще е светло,
ще е ясно,
небесно синьо
в твоите очи,
защото там,
в недрата на душата,
ти свойте Бесове
освободи!