Пирин

На връх Тодорка, 5.8.2017 г.

Високий връх,
край теб
ще се смиря,

утихнал
ще докосна
всичко в мене.

Високо горе,
горе на върха,
забравил и тъга,
и черно бреме;.

Тук времето
е спряло
да лети,
приплъзва се
грациозно
над тревата.

Високо сме –
не ще се тук качи
багажът,
който мачка рамената.

Високо е!
Оставил съм зад мен
теглото ми
и болките ми стари.

На тоя връх,
под лятна светлина,
пред мен е Вихрен
в облаци настали.

На тая висота
съм се смирил –
тук Вятърът
единствен
ми приказва,

i в свойта мъдрост,
дето е попил,
той приказки вълшебни
ми разказва.

И тръпна като
мъничко дете,
омаян от гласа
на разказвача,

и взирам се
във синьото небе,
и ето,
от Тодорка
Пирин тача!

А Пътят ни…
А Пътят…
ни зове…
дори да е маркиран,
го не знаем.

Животът
в многобройни
цветове…
А наший цвят
дали ще го познаем? 

* * *

Така,
във планината
съм се скрил
от думи злостни,
злоба и омраза.

Смирен съм
като някакъв
мъдрец,
защото чух
какво ми
Пирин
каза!