Въртене

Помниш ли вкуса на лятото? Морски пясък, мидички и прохладния бриз… помня това лято…

Помня стъпките в пясъка и очертанията им; и помня как снимах тези стъпки – да си ги видя някога.

А вечер – далеко в нощното море, умореният фар свети и разказва някакви незнайни истории на плуващите наблизо кораби.

Да, помня това лято.

Помня и други лета, толкова много лета.

Бил ли си лятоска на нива кога узрее житото и дойде време да се ожъне?

Сбират се класовете на купи – изнурителна и мъчна работа, а слънцето над теб пече безмилостно.

Но знаеш ли, има нещо магично в тия жита, в тия лета, в тия равни, безбрежни поля, в тия прости селски души с техните радости и мъки.

И си мисля разни работи, и гледам нагоре в небето. А такова небе, братко, няма никъде!

Под зоркия му поглед съм раснал; и още колко има да раста, докато се сбръчкам и свия, за да се върна отново в земята, моята майка, която ме роди. И като се родя пак ще нарасна и укрепна… и пак всичко ще се завърти… И няма да има край това въртене, защото животът е безкраен.