Реалистичен анализ
Какво страхотно време да сме живи, какво велико време да творим. Всеки втори приятел е музикант, художник, фотограф, режисьор, и тъй нататък. Творчески хора. Интернет се пълни с изкуство от телефони, канони, портативни микрофони. Виртуалните студия в лаптопите прегравят и пак работят. Спама не спира, творенето също.
Това е страхотно. Не, наистина е много хубаво. Всеки иска да се изрази. Всеки чака своя звезден миг, своя пробив и успех. Говорим за момента, в който творчеството започва да се монетеризира – да изкарваш пари. Колко? Колкото повече,толкова по-добре, но като за начало – колкото да стигат да живееш без много да се тревожиш за сметките, храната и малко такава за душата – кино,театър и концерт. Правиш това, което обичаш и изкарваш пари.Звучи лесно нали..приказно.
За съжаление реалността и опита ни сочат, че нещата не стават точно така. Статистиките показват,че креативните и творческите професии са в едно много специфично положение на трудовия пазар – огромен риск, срещу огромна награда. Това значи, че печалбите от вашето творене, се разпределят максимално неравномерно – от всички 100 процента музиканти по света например, цялостната печелба от музика се разпределя между едни 5 процента. Естествено, това прави тези 5 процента невероятно богати, а другите 95 остават с практически с нищо. Това важи за художниците, актьорите, фотографите, писателите и поетите, и тъй нататък. Извода е,че е доста лоша стратегия да заложиш всичко на една карта и да решиш, да се изхранваш и градиш живота си изцяло с творчество. Шанс да не успееш – 95 процента.
“Ами, ако съм много добър?”
Логичен въпрос. Пак съм скептичен. Проблема идва в това,че качеството на създаваното от теб изкуство играе едва 25 процента от сложната система на монетеризацията му. Може да си гениален музикант или писател, но за да се превърне в пари този талант са нужни доста хора, цяла система. За да изплуваш в океана от творчество,който залива пространството са ти нужни стратегия, менажиране, пи ар, сериозна финансова инжекция за първите няколко години, разпространение тн. Всичко това трябва да се прави отново и отново, настоятелно,умно и креативно в продължение на няколко години, само за да се появиш на “картата” и да започнат да се връщат средства към теб. Те естествено трябва да стигат, за да платиш на всички, които са извършвали голямото дело, да се разпределят по стълбицата и накрая да има и за теб..нещо. Това значи, че ти трябва активна аудитория, с постоянна ангажираност,достатъчна на брой да генерира средства. Трудна работа, но не невъзможна.Ти обаче си творец и правиш това,което усещаш, не правиш компромис! Така и трябва. Иначе, не е творчество. Но е екстремално възможно публиката или пазара, да не са готови за теб и твоето изкуство. Да не е това, което в момента се търси. Може да е страхотно, иновативно, гениално – но не се продава, или няма кой да повярва в него. Примери колкото искаш за гениални писатели,художници и музиканти умиращи в бедност, станали популярни много след смъртта си.
Това не ни устройва ми се струвa
Може би трябва да направим компромис, да се опитаме да пакетираме, това което обичаме във станиола, който в момента се продава. Риска да обезличим изкуството си така е огромен, също и този да спрем да обичаме това, което правим, защото вече е нужно да мислим стратегически докато създаваме, което не е творене, а просто производство. Другият проблем, е че станиолите се сменят много често, модата се върти, и ако тръгнеш да я гониш шанса ти не се покачва особено. Най-вече – обезмисля се началното ти занимание – да изразиш себе се. Само една бележка, дори да решиш да се превръщаш в моден продукт,това отново с пълна сила значи,че са ти нужни всички гореизброени хора от голямата машина,защото сега ще се надбягваш с другите модни продукти – а повярвай ми там машините си работят,сменят станиолите и пълнежа им и продължават на конвейра.
Но…голямо НО ..да кажем,че си минал през цедката. Имаш хитова песен, продал си успешно книгата си, направил си голяма изложба, твоя авторска снимка е отпечатана в презтижно списание, взел си награда за дебютния си късометражен филм…Получил си внимание и пари. Сега вече е лесно да си повярваш и да видиш живота си осеян с низ от цветя и разходки по червеният килим.
Ето няколко дребни проблема с този прекрасен сън.
Дълголетие. Говоря за такова в изкуството. Възможноста отново и отново да клонираш успеха си.Да имаш постоянен поток от финанси и внимание в план от 10 не,ами следващите 30 години да кажем. Много сложна задача. Тя не зависи отново само от теб, а от производствената машина и аудиторията. А те много бързо се насищат, дори да успееш да вадиш нон стоп качествен и релативен на пазара продукт. Последното между другото е невъзможно, тъй като, ако наистина твориш,поемаш рискове, а ако го правиш често много от тях са неуспешни, и само от време на време дават резултат в развитето ти. Ако не поемаш рискове,стоиш на едно място и клонираш по формулата на първият си успех и рано или късно на хората или клиентите ти им писва. Или отиват при следващото ново талантливо чудо минало през цедката. Ами твоето изкуство – вече не е интересно. Хайде всеки да помисли,колко популярни имена в музика, кино, литература и тн след 15 години са още релативни и част от съвременната култура – много малко. Ами след 30..Най-често тези нови чудеса изгряват и залязват преди да мигнем, и то рядко заради собствената си вина – просто машината ги изхвърля. Има и успешни, дълги кариери – 5 процента.
Ужасно негативна статия,какво предлагаш да се застреляме ли?
Всъщност не..Е освен,ако няма да се увивате в моден станиол и да пеете на аутутюн. Шегувам се.
Предлагам проста, но реалистична рамка. Намерете нещо, което да работите, което да носи едни постоянни и реални пари в живота ви и оставете творчеството за уикенда, или за вечерите след работа. Звучи ужасно нали. Не е чак толкова,но има някои хакове естествено.
Не казвам да сте продвач на сладолед денем и писател нощем. Идеята ми е друга. Ако сте решели да станете писател и обичате писането, намерете сигурна, не толкова творческа работа свързана с писането и работете по великият роман в свободното си време. Тази работа,трябва да е такава,че да не ви изцежда психически, за да остава място и енергия в живота за истински важното писане. Просто няма да оставите бъдещето си в ръцете на непредсказуеми фактури като пазар, издатели и тн. Още повече, свободен сте да творите – наистина да творите, да рискувате. Вярно,сега ще имате много по-малко време за писане, но точно за това ще сте съсредоточени и напълно амбицирани да извлечете максималният потенциял от себе си в тези два часа, преди или след работа, или в този един ден от седмицата, защото друга възможност няма да имате. Няма разтакаване, няма оправдание. Няма музата не ме е навестила. Ето нещо иронично – творенето в свободното време, ще ви направи по-голям професионалист. Професионалните писатели пишат всеки ден по даден брои думи или страници – аматьорите чакат вдъхновение.Сега трябва сами да го извикате, за два часа.
Но каква работа, питате?
В рекламните агенции има доста хора пишещи литература в свободното си време, в графичния дизайн е пълно с художници, в тв сериали,продукции и други компании с режисьори работещи паралелно върху дебютните си филми(не само дебютните), в озвучаването и създаването на поръчкова музика е пълно с музиканти,които работят през уикенда върху сериозни авторски проекти. Те ги реализират независими от настроенията на пазара – някои успяват да изкарат допълнителни доходи,други не – но творят и се изразяват.
Как да не станем роботи и да не ни изсмучат силите.
Изберете такава дневна работа, която няма да ги изсмуче. Няма да забогатеете,но най-вероятно ще сте по-добре от варианта с китарата на главната за стотинки. Кариерата поне докато творите трудно ще я гоните на , обикновенно кариера се гони чрез отдаване на 100 процента, работа извън работно време и тн. Изберете такава работа, която да не ви е трудна, да не си губите съня от нея, да не ви стресира или нервира твърде много. В крайна сметка гоните един друг успех, да напишете вашият роман, вашият албум, вашата изложба. Пригответе си сили,защото след 8 часов работен ден, не се сяда лесно да си изливаш душата. Докато колеги и приятели разпускат – вие ще творите, докато някои спортуват вие ще пишете, докато някои спят – ще рисувате и тн. Не съм казал,че ще е лесно, само малко по-практично.
Малко оптимизъм за финал.
Трябва, че много мрачно става. В един идеален вариант, дневната ви работа и творческата ще имат все повече и повече допирни точки. Дори е възможно да вплетете идеи от творчеството си в дневната работа и обратното,да няма разделителна линия,да намирате удоволствие и в двете. Нека кажем,че това е крайната ни цел, да скъсим максимално дистанцията между сигурната ни дневна работа и творчеството ни. Оптимизъм казах..Тогава в този идеален и труден за постигане вариант,ще се чувстваме сякаш превключваме ума си от проект на проект – и във всеки един ще намираме интерес и предизвикателство от различен тип. За да успеем в този начин на мислене, трябва да се настроим, че типа удоволствие от двете неща е различен. Да се научим да балансираме между две плоскости – в едната създавате впечатляваш слогън за рекламна кампания..в другата написвате страхотни нови 10 страници от бъдещата си книга например – и двете са носят удовлетворение,но от различен тип.
Ключа може би, е да разширим интересите си, да натрупаме по-голям запас от тях,за да може всеки път, когато работим и творим, да играем в ума си онази детска игра, в която с молив свързваш едната точка с другата, после следваща..и накрая получаваш една голяма цялостна картина.
Автор: Орлин Милчев (Atila)
Вашият коментар