Напоследък чета Фройд, „Психология на несъзнаваното“, и на едно място той използва думата „конверсия“, за да обозначи преминаването на човека от едно състояние в друго. Тъй като коренът на тази дума е от език с едно и също ядро, замислих се, че буквално, в края на конверсията (превръщане) или преди нея, в маркетингов контекст, ние си говорим със съвсем друг човек, много по-различен, отколкото в началото при първото ни „ръкостискане“ с него, в дигитален контекст.
Ще кажете, на пръв поглед, неуместна и дори наивна аналогия. Или не съвсем? Този човек, в края на фунията или преди завършването ѝ, може би е много по-уверен, много по-уплашен, много по-доволен, много по-сигурен или несигурен – в зависимост от това, което се опитваме да постигнем. При все, той е изпълнил целите и е извървял пътя – иначе нямаше да е там, където е.
Тук възниква въпросът за етиката в това, което правим и дали винаги трябва да го правим. Тази сфера може да е ужасно манипулативна. А и много полезна. Понякога трябва да кажем [не], ако ни помолят да продаваме нещо във вреда на другите.
Отговор всеки сам може да намери за себе си в контекста на проектите, по които помага.
Това исках да споделя с вас.
Благодаря за вниманието.
Вашият коментар