Затворник

Затворих се във себе си така,
тъй както груб престъпник се заключва;
Понякога е по-добре така,
отколкото с познати покрай бъчва;

Заключих се, но ето ме, здравей,
съзирам те през малката ключалка.
Коя си? Разкажи ми, не немей,
тук тъмно е – светни ми със запалка.

Аз знам защо заключих се, а ти?
Към хората защо се ти заключи?
Другари не намери ли, кажи?
Нима и ти, другарке, не сполучи?

Понякога е по-добре така,
отколкото с познати покрай бъчва;
Понякога е по-добре така,
но все пак, ми е някак,
малко мъчно…

Защото знам мъдрецът как мълчи,
и мислите му тъмни ги познавам;
Не иска да говори, и уви,
разбирам и което го смущава;

Защо така се случва?
Аз не знам;
И честичко си мисля,
и се питам,

но с моя малък,
тъй нищожен глас,
не мога ни да шепна,
ни да викам;

защото уморен съм,
от това,
от всичките вседневни дреболии,

от спуканата гума на кола,
от мръсните ми кухненски чинии,
от дрехите, вседневното пране,
от някаква отстъпка в магазина,
от всичко, тъй нищожно,
дето Е,
от дребното,
което време взима;

Не ще да думам,
искам да мълча,

И искам все по-малко да говоря,
че думите си губят тежестта,
когато ги изстрелваме на воля;

По разни дребнотемия,
така,
тъй времето си губим безпощадно,

А то лети,
не пита: „За кога“,

яде минути,
То е вечно гладно….