Записки от книга за бизнес, 6.9.2021 г.

  • Леността (под по-мекото бизнес наименование „самодоволство“), гордостта (обикновено наричана „надменност“) и разбира се, алчността (няма нужда от превод) държат първите места в списъка. Гневът, завистта и дори чревоугодничеството също играят впечатляващи роли.
  • Като изключим някои тайнствени, опустошителни ефекти на върховната власт (когато боговете искат да унищожат някого, първо му вземат ума), просто е нелогично да приемем, че толкова много ръководители на големи предприятия са посредствени стратези и вземат лоши решения.
  • Ако сме толкова глупави, как тогава сме стигнали до Луната? Отговорът, разбира се, е, че „ние“, индивидуалните хора, не сме кацнали на Луната. НАСА, една голяма и сложна организация, е направила това.
  • Това обаждане е причина за тревога. Но като опитен професионалист вие не губите присъствие на духа. Разбира се, наясно сте, че трябва да проверите информацията, която току-що е била споделена с вас.
  • Бизнес литературата е пълна с такива истории, обикновено съсредоточени около дефектите в характера на ръководителите: гордост, лична амбиция, илюзия за величие, липса на съмнение в себе си и разбира се, алчност.
  • На зле представящите се им се дава шанс да подобрят работата си и ако не го направят в рамките на около година, ги уволняваме. Така стоят нещата.
  • Трябва да сме предпазливи със самоуверените експерти, които се доверяват твърде много на интуицията си.
  • Опитните ръководители са склонни да вярват, че интуицията им е безценна, и често са прави. Но само най-мъдрите сред тях са способни да разпознаят кога да се вслушат в нея и кога не.
  • Обикновено, колкото по-стратегическо е едно решение, толкова по-малка полза има от интуицията: стратегическите решения са редки, вземат се в нисковалидна среда и обратната връзка е недвусмислена.
  • Когато става дума за широк спектър от важни черти, всички ние смятаме, че сме по-добри от останалите.
  • Ние надценяваме себе си, в сравнение с другите или по принцип.
  • Всичко трябва да се променя, за да си остане постарому.
  • Не залагайте на сигурното – това е най-опасното нещо на света!
  • Прекомерното избягване на риска може да е също толкова вредно, колкото и прекомерният оптимизъм.
  • Ненавистта към загубата има безброй практически последици. Например, на нея се основават продажбени стратегии, които са ни познати. Вместо да се предложи на клиента бонус, често е по-ефективно  да се говори за избягване на загуба: „не пропускайте тази уникална възможност“, „утре ще е твърде късно“.
  • „Те не знаеха, че е невъзможно, затова го направиха.
  • Трудно е да накараш някого да разбере нещо, ако заплатата му зависи от това да не го разбере.
  • Петте ЗАЩО на Тойота.
  • Търговският представител се е натъкнал на някои изолирани трудности с един или двама важни клиенти и по тази причина в момента е обезсърчен. Трудностите му не са толкова свързани с неговото позициониране на нашите продукти, а по-скоро с начина, по който той ги представя, защото цената не е и не би трябвало да бъде основният аргумент за продажби. Не е необходимо да намаляваме цените си – трябва да подобрим обучението на търговските си представители.
  • Един истински диалог, в който всеки бива надлежно изслушван, вдъхновява участниците в него.
  • Майкъл Бъри спрял да практикува медицина, за да се посвети изцяло на хобито си – фондовия пазар. Той създал малък инвестиционен фонд със спестяванията си и с известна сума, заета от роднини и приятели.
  • Един изпълнителен директор спасил няколко компании в беда, води малък набор от съветници със себе си при всичките си приключения. Той вярва на тази основна група от верни последователи не само заради интелигентността и креативността им, а и заради абсолютната им лоялност. „рискът за мен – казва той – е да реша, че съм всесилен, и да не слушам никого. Тъй като идвам в компании, в които не познавам никого и всички мислят еднакво, трябва да водя със себе си независими хора. Само те ще ми кажат, когато греша.“
  • Ако не притежавахме тази компания, бихме ли я купили днес?
  • Ако не предлагахме тази услуга, бихме ли я предлагали днес?
  • Ако не бяхме наели този човек, бихме ли го наели днес?
  • За да вземаме добри решения, не е достатъчно просто да елиминираме грешките си – нужно е също да имаме добри идеи и да избираме мъдро между тях. Затова дивергенцията е втората от трите колони на добрата архитектура на решенията.
  • Друг проблем, който тормози по-скоро големи компании, отколкото малки, е, че хората не се изразяват свободно. Това не се ограничава до поведението на налагане на самовъздържание на срещи, което обсъдихме във връзка с груповото мислене: в много организации хората не само са неохотни да изразят свободно несъгласието, колебанията и притесненията си, а също и идеите, и прелдоженията си. Разбира се, че директорите винаги казват, че желаят да окуражат служителите си да изразяват мнението си. Но да се направи това е по-трудно, отколкото изглежда.
  • „награждаването“ на груповия успех е един от ключовите подходи към подобряване ефективността на групата. Начините да се създадат мотивационни системи, които поддържат баланс между индивидуалните и колективните награди, са отвъд обхвата на тази книга, но въпросът може да бъде пренебрегнат.
  • Променяйте мнението си с гордост, когато и фактите са се променили.
  • Преспете преди да вземете важно решение.
  • Човекът, който взима решенията, не е просто някой, който взема решения – той трябва и да вдъхнови останалите да се задействат във връзка с тези решения. Трябва да бъде водач. Но водачеството се определя от тези, които го наблюдават: няма такова нещо като водач без последователи. Това означава, че за да може някой да бъде водач, другите трябва да вярват, че е такъв.
  • Нуждаем се от ръководители, които имат визия, кураж и пламенна група последователи, които взимат трудни решения и постигат резултати, но които са и достатъчно смирени, за да разчитат на преценката на екипа си. Нуждаем се от ръководители, които имат куража и последователността да се доверят на процесите за вземане на решения, които са установили, понякога дори и когато инстинктът им говори друго.

*

  • Don’t ask why healthy food is so expensive. Ask why junk food is so cheap.
  • Everything is a System. Start a mature business, as a system of integrated parts… like a franchise.
  • Work on the business, not in the business.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите