Облик

Другите дали са ми опора,
може би, а може би пък не;

Питай ме и аз ще отговоря,
честно ще ти кажа, от сърце;

Маските отдавна не понасям,
маските и всичките лъжи,

ето че студено се отнасям,
щом ги предусетя, разбери!

Аз не искам никого да съдя,
нито пък да съдят мене те,

искам да си кажем с тебе
всичко,

честно да си кажем,
от сърце;

кой какъв е,
за какъв се мисли,

маските пред нашите лица,
ето, неизказаните мисли,

заглушени
в бледа тишина;

Кой какъв е,
и какво ли иска?

Кой ще отговори
на това?

Другите дали са ми опора,
с бледите им,
скритите лица;

Кой с какъв мотив
ще те погали,

кой ще те лекува
и защо,

Маската ни
обликът ни пази,

да не видят другите,
дано;

Кой си,
и каква е твойта маска?

Днес ще поговорим
за това,

аз не диря твоята украска,
покажи лицето си,
без маска!