Душевното здраве (ако приемем, че то е другото име на щастието), е естествено състояние на човека и средствата за неговото постигане за достъпни за всекиго – казва авторът. Според него печелившата житейска комбинация е упорита работа, здрав разум, хумор и увереност в собствените сили; Не става дума за сурови формули, усвояване на трудни психологически техники и пренапрягане на волята);
*
Навярно притежавате шкафче, пълно със самоопределения, които редовно използвате? Пълно с описания от рода на “Аз съм нервен”, “Аз съм срамежлив”, “Аз съм мързелив:, :Аз не съм музикален”, “Аз съм непохватен”, “Аз съм разсеян” и какви ли още, към които прибягвате; Макар че себеидентификаторите сами по себе си не са неуместни, много често те могат да се използват неправилно. Самият акт на поставянето на етикети може да се окаже специфична “Спирачка” за израстването на личността. При това в тях намираме лесно оправдание, за да останем такива, каквито сме;
*
Вглеждайки се дълбоко в себе си, може да заявите, че имате желание за промяна, но същевременно вашето поведение нерядко да подсказва нещо съвсем друго; човек трудно се променя; ако и вие сте като повечето хора, усилиява ви да заличите мислите, подкрепящи вашите пагубни чувства и постъпки, ще са титанички;
*
Основният акцент е да разберете защо сте попаднали в клопката на принизяването на собствената личност; След прегледа на постъпките в слабата зона, продължаваме с изследване на причините да поддържаме поведението, което не ви прави щастливи; Това налага сериозно разглеждане на психологическата система от защитни механизми, която сте си изградили, за да утвърждавате ниската си самооценка, вместо да се откажете от нея;
*
Изглежда е по-безопасно човек да се придържа към определена реакция, дори и тя да е саморазрушителна. Нещо повече, ако оставите слабостите си недокоснати, можете да избегнете необходимостта от промяна и поемане на отговорност; Ще стане очевидна “печалбата” под формата на усещане за безопасност и сигурност; Ако осъзнаете факта, че поддържате много прояви на поведение, пагубни за самите вас, израстването ви ще е по-лесно достижимо; Изкореняването на тези видове поведение ще доведе до превъзмогването на вашите слабости;
*
Съществува само един момент, в който можете да преживеете каквоти и да било, и това е настоящето; въпреки, че съществена част от времето се губи в размисли за минали или бъдещи преживявания, критерият за ефективен живот е пълната удовлетвореност в настоящето и буквално всички постъпки, насочена срещу собствената ви личност (слаби места), са опити да живеете в момент, различен от сегашния;
*
“Защо избирам да се нервирам точно сега?
“Как по-ефективно да използвам настоящето си?”
*
Реалният избор е дали решавате да бъдете свободен човек или да останете приковани към очакванията, които другите имат за вас;
*
Същността на величието е способността да изберете личната удовлетвореност при обстоятелства, когато другите избират лудостта;
*
При условие, че смъртта е една безкрайна перспектива, а животът неумолимо кратък, задайте си въпросите:
- Трябва ли да се отказвам от нещата, които искам да направя?
- Трябва ли да изживея живота си според изискванията (очакванията) на другите?
- Важно ли е да се трупат вещи?
- Отлагането добър начин на живот ли е?
Ами ако наистина целият ми съзнателен живот не е бил “това, което трябва”?
*
“Колко време ще бъда мъртъв? “ С оглед на тази вечна перспектива, можете да направите именно сега своя избор и да обърнете гръб на тревогите, страховете, на чувството на вина, а също и на въпроса: “Дали мога да си го позволя?”
*
По-верният измерител на интелигентността е ежедневният ефективен и щастлив живот във всеки миг от настоящето;
Ако сте щастливи, ако животът ви е изпълнен със стойностни неща, тогава вие сте интелигентен човек. Умението да решавате проблеми е полезно допълнение към вашето щастие, но ако знаете, че въпреки неспособността си да се освободите от определена тревога, все пак можете да изберете да бъдете щастливи, или поне, най-малкото, можете да откажете да бъдете нещастни, тогава вие сте интелигентен човек. Такива хора притежават най-мощното оръжие срещу големия враг. Н.С> Да, точно така – Нервен Срив.
*
Човек трябва да вярва в собствената си способност, че може да контролира своите чувства във всеки миг от живота си. Това е радикална идея.
*
Чувствата не са просто емоциите, които човек изпитва. Това са реакции в резултат от личен избор. Ако владеете собствените си емоции, съвсем не е наложително да избирате пагубни за вас реакции.
*
Аз мога да контролирам мислите си.
Моите чувства се пораждат от мислите ми.
Аз мога да контролирам своите чувства.
*
Сам си се притеснявам.
*
Кога повярвахте, че можете да шофирате? Една мисъл се превръща в убеждение, когато сте работили върху нея многократно, а не когато веднъж опитате и прибегнете към първоначалната си непохватност, като мотив да се откажете.
*
Изберете да използвате ума си аз себеутвърждаването си;
*
“Ако трябваше да чета, да не говорим, ако трябваше да отговарям на всички атаки срещу мен, тук нямаше да се върши никаква друга работа. Правя най-доброто, което зная – най-доброто, което мога, и смятам да продължа така до края. И ако в крайна сметка постигна успех, казаното срещу мен няма да струва и пукната пара. Но ако се окаже, че греша, и десет ангели да се закълнат, че съм бил прав, пак няма да има никакво значение.”
*
Забележете каква ирония! Хората, които получават одобрение в най-голяма степен, са онези, които нито го желаят, нито се стремят да го постигнат!
*
Ако се нуждаете от нечия прошка, за да се почувствате по-добре, така вие позволявате на друг да контролира чувствата ви.
*
Киркегор:
“Щом ми поставите етикет, вие отричате съществуването ми”
*
“Аз не съм добре по математика, правопис, четене, езици и т.н.”
Това самоопределение ГАРАНТИРА, че няма да вложите необходимото усилие, за да се промените.
“Аз съм зле в някои области, които изискват съответни умения, например готвене, спорт, плетене на една кука, рисуване, актьорско майсторство” – този тип “Аз съм” ви подкрепя в бъдеще да не се залавяте с никое от тези неща и оправдава неуспехите ви в миналото. “Винаги съм бил такъв, такава ми е природата.” Такова отношение утвърждава инерцията, и което е по-важно, ви помага да се придържате към абсурдната идея, че не трябва да правите нищо, ако не умеете добре да го правите. По този начин отбягването става по-добро решение от действието.
*
“Ако си мислите, че продължителното лошо настроение и безпокойството ще променят някакво минало или бъдещо събитие, значи живеете на друга планета с различна реалност.”
Не преживяното днес подлудява хората, а угризението за нещо, което се е случило вчера, и опасенията за това, което крие утрешния ден;
*
Вината е най-безполезната от всички човешки слабости. Тя води и до най-голямото разхищение на емоционална енергия. Защо? Защото, по дефиниция, вие се чувствате демобилизирани в настоящето за нещо, което вече се е случило, и колкото и огромна да е вината, тя не може да промени хода на събитията;
*
Безпокойството е форма на защита от реалния живот. Човекът, изпълнен с тревоги, седи и мисли, докато активната личност се изправя и предприема действия. Безпокойството е хитър начин да останете пасивни. Ясно е, че е по-лесно да се тревожите, отколкото да сте активен и ангажиран човек;
Безпокойството може да доведе до язва, високо кръвно, схващания, силно главоболие, болки в гърба и други подобни. Макар да не приличат на достойна награда, те наистина водят до значително внимание от страна на другите хора, а също и оправдават самосъжалението, да ги съжаляват, вместо да живеят пълноценно.
*
Закостенелите никога не израстват. Те проявяват склонност да правят нещата по един и същ начин. Един мой колега води курсове за повишаване на квалификацията на учителите и често задава на онези с тридесет и повече години опит: “Наистина ли преподавате от тридесет години или преподавате една година тридесет пъти?” А ти, скъпи ми читателю, наистина ли си живял 10 000 или повече дни или си изживял един ден 10 000 или повече пъти по един и същ начин? Това е добър въпрос, който човек трябва да си зададе, когато работи върху спонтанността в своя живот.
*
Напомняйте си, че ви притесняват не толкова действията на другите, колкото вашата реакция към тях. Вместо да казвате: Те не трябва да постъпват така, кажете: “Защо изобщо обръщам внимание какво правят?”
*
Вместо да се реванширате на някого, като поднесете бутилка вино или някакъв подарък, заради обеда или партито, на които сте били поканени, изчакайте, докато почувствате вътрешна потребност да го сторите, и тогава изпратете бутилка вино с бележчица: “В знам на това, че си страхотен човек!” Няма нужда непрекъснато да следите баланса, просто направете нещо приятно и то защото на вас ви се иска, а не поради някакъв специален повод.
*
Невинаги сте такива, за каквито се представяте. Поведението ви обаче е далеч по-добър барометър от думите, описващи вашата същност. Единственият показател за това що за човек сте, са вашите действия в настоящето. Емерсън пише:
“Не казвай нищо. Това, което си, те обгръща и говори толкова гръмко, че не мога да чуя онова, което изричаш, за да му противоречиш.”
*
Определете си точен момент от време (да кажем в сряда от 10:00 до 10:15 часа(, което ще посвещавате изключително на някоя задача, която сте отлагали. Ще откриете, че петнадесетте минути, изпълнени с целенасочени усилия, са достатъчни, за да преодолеете протакането.
Възприемайте се като достатъчно значим човек, който не би следвало да се безпокои за нещата, които трябва да свърши. Така че следващия път, когато усетите, че отлагането на някакви задачи ви тревожи, спомнете си ,че хората, които изпитват себеуважение, не си причиняват това.
*
Спрете пушенето… незабавно! Започнете диетата… в този момент! Зарежете пиенето.. .на секундата! Оставете тази книга за малко и направете една коремна преса.
*
Вгледайте се внимателно в живота си. С това ли щяхте да се занимавате, ако ви оставаха само шест месеца живот? Ако изборът ви е различен, заемете се с онова, което желаете да правите, защото то може да е единственото стойностно нещо, което си струва да правите; от гледна точка на безкрайността на времето, между тридесет години и шест месеца няма кой знае каква разлика. Продължителността на вашия живот е само точица във времето. Няма смисъл да отлагате каквото и да било;
Въоръжете се с куража и направете нещо, което досега сте избягвали. Една-единствена проява на смелост е достатъчна, за да прогоните страха. Престанете да се стремите да изпълните всичко перфектно. Далеч по-важно е самото действие.
Вземете решение да не чувствате умора, докато не стане време за лягане. Не си позволявайте да използвате неразположението или болестите като спасителен изход или като причина да отложите нещо. Вероятно ще откриете, че когато пренебрегнете причината за болестта и или изтощението – тоест избягването на задачата – физиологичните проблеми “магически” ще изчезнат.
Премахнете от речника думи като “надявам се”, “Иска ми се”, “може би”. Те са от инструментариума на бездействието. Ако видите, че се опитват да изпълзят на повърхността, заменете ги с нови изречения.
*
Ако искате светът да се промени, не мрънкайте. Направете нещо. Вместо да изпълвате дните си с безпокойство, причинено от бездействието ви, овладеете това категорично слабо място и изживейте всеки миг от настоящето. Бъдете човек на действието, а не празен мечтател или критикар.
Вашият коментар