Когато бях идеалист,
аз вярвах във доброто,
и в човека,
чертаех пътища,
добри пътеки,
за новия,
за утрешния ден,
но ето ме,
днес толкоз променен,
че вчерашните мисли
не признавам,
и чувствам,
сякаш писал ги е
друг;
Сега и тук,
аз силата познавам,
и знам,
че тя самичка управлява
днешните
и бъдещите дни,
и който я владее
той посочва:
– Тез са зли,
а тези са добри!
И тъй,
опорочава се мечтата,
за свят
във който властват
правдини,
човекът е окъпан
в суетата,
властта,
материалността,
цени…
И нищо друго
няма вече стойност,
освен със средства,
власт,
да си сдобит…
Така ни учи
новата реалност,
и учим се,
прилежни сме дори!
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар