Когато бях идеалист

Когато бях идеалист,
аз вярвах във доброто,
и в човека,

чертаех пътища,
добри пътеки,
за новия,
за утрешния ден,

но ето ме,
днес толкоз променен,
че вчерашните мисли
не признавам,
и чувствам,
сякаш писал ги е
друг;

Сега и тук,
аз силата познавам,
и знам,
че тя самичка управлява
днешните
и бъдещите дни,

и който я владее
той посочва:
– Тез са зли,
а тези са добри!

И тъй,
опорочава се мечтата,
за свят
във който властват
правдини,

човекът е окъпан
в суетата,
властта,
материалността,
цени…

И нищо друго
няма вече стойност,
освен със средства,
власт,
да си сдобит…

Така ни учи
новата реалност,
и учим се,
прилежни сме дори!

Благодаря за вниманието!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Натиснете "ESC", за да затворите