Днес отбелязваме 150 години от Априлското въстание
/20 април стар стил, 26 май нов стил/.
Да сведем глави в знак на признателност към всички, отдали живота си за Делото – както въстаниците, така и хилядите невинни жертви сред мирното население.
Като ученици сме учили, че въстанието завършва с неуспех.
Но това не е вярно.
Да – въстанието е жестоко потушено.
Но то постига най-важното – привлича вниманието на Европа към съдбата на българите и поставя началото на реалните политически процеси, довели до възстановяването на българската държава.
Свидетелствата на хора като журналистът Януарий Макгахан („Писма от Ада“) и американския дипломат Юджийн Скайлър разкриват пред света жестокостите – Батак, Перущица и десетки други трагедии.
Вследствие на този международен отзвук и последвалите политически процеси се стига до Руско-турската война (1877–1878), чийто край поставя основата на Княжество България.
Поклон пред всички – мъже и жени, млади и стари, които дадоха живота си за Свободата.
И нещо важно, което рядко се казва – тогава, в онзи момент, огромната част от народа не се включва.
При население около 4.5–5 милиона българи, пряко участващите са едва около 15 000 – 20 000 души.
Макар практически всички да са пряко засегнати от последствията.
Историята не е само героизъм.
Тя е и избор.
Благодаря за вниманието!
Вашият коментар