Преди около 2 милиона години нощта не е принадлежала на човека.
Когато слънцето залязвало над африканската савана, нашите предци не са стояли спокойно около огъня. Те не са се чувствали сигурни. Катерели са се по дърветата или са се свивали в студени пещери, изплашени от тъмнината.
И с основание.
Нещо ги е дебнело в мрака. Нещо, което виждало отлично нощем. Нещо, което се движело почти безшумно.
И нещо, което вероятно е развило вкус към примати — включително ранните хора.
Десетилетия наред учените разглеждали костите на древните хоминиди и приемали, че човекът винаги е бил ловецът. „Маймуната убиец“, която покорила света.
Но фосилните находки разказват и друга история:
в продължение на стотици хиляди години хората често са били плячка.
Сред най-опасните ни древни хищници се откроява една изчезнала котка — Dinofelis.
Какво е Dinofelis?
Dinofelis е род праисторически хищни котки, живели преди приблизително между 5 и 1.2 милиона години.
Те не са били лъвове, тигри или класическите саблезъби котки като Smilodon, но са били близки родственици на големите котки.
Името Dinofelis означава приблизително „ужасна котка“.
И вероятно е напълно заслужено.
Най-известните видове са:
- Dinofelis barlowi
- Dinofelis piveteaui
- Dinofelis aronoki
Фосили от тези животни са откривани в:
- Африка
- Европа
- Азия
- Северна Америка
Но именно африканските популации са най-силно свързани с ранната човешка еволюция.
Размери и физически характеристики
Dinofelis не е бил гигант като някои други праисторически хищници.
Размерите му били приблизително колкото съвременен ягуар:
- около 75 см височина при рамото;
- до 120 кг тегло;
- мощна мускулатура;
- изключително здрави предни лапи и врат.
Тялото му не било създадено за продължително преследване на открит терен.
То било създадено за:
- засада;
- борба отблизо;
- катерене;
- задържане на плячката;
- смъртоносна захапка.
Предните му крайници били необичайно мощни за котка.
Това навежда учените към извода, че Dinofelis вероятно е можел успешно да се катери по дървета и скали — места, където ранните хоминиди са търсели убежище.
Зъбите на Dinofelis
Dinofelis често е наричан „фалшива саблезъба котка“.
За разлика от класическите саблезъби котки, чиито дълги зъби били по-крехки и пригодени за разрязване, зъбите на Dinofelis били:
- по-къси;
- по-дебели;
- по-здрави;
- подходящи за чупене на кости.
Някои палеонтолози предполагат, че захапката му е била насочена към черепа и врата на жертвата.
Това би позволявало бързо и тихо убиване.
За малки и сравнително беззащитни ранни хоминиди подобен хищник е бил изключително опасен.
Дали Dinofelis наистина е ловувал хора?
Тук става особено интересно.
В Южна Африка, в района „Cradle of Humankind“ („Люлката на човечеството“), учените откриват множество кости на ранни хоминиди с характерни следи от захапвания.
Особено известен е черепът SK 54, открит в пещерата Swartkrans.
Черепът принадлежи на млад хоминид и съдържа две симетрични пробивания.
Изследователите сравняват разстоянията между пробивите с челюстите на различни хищници от периода:
- леопарди;
- хиени;
- саблезъби котки;
- Dinofelis.
Някои учени смятат, че именно Dinofelis е най-вероятният извършител.
Важно е да се отбележи:
това не е абсолютно доказано със 100% сигурност.
Но има сериозни основания да се предполага, че ранните хора са били сред жертвите на този хищник.
Нощта — огромният проблем на ранните хора
Съвременният човек вижда сравнително слабо в тъмното.
Приматите като цяло са дневни същества.
Големите котки обаче имат сериозно предимство:
специален отразяващ слой зад ретината, наречен tapetum lucidum.
Той:
- подобрява нощното виждане;
- прави очите „светещи“ в тъмното;
- позволява лов почти без светлина.
Това означава, че през нощта ранните хоминиди вероятно са били почти безпомощни срещу подобен хищник.
Влияние върху човешката еволюция
Някои антрополози предполагат, че постоянният натиск от хищници като Dinofelis е оказал сериозно влияние върху развитието на човека.
Възможно е този натиск да е стимулирал:
- по-тясно групово поведение;
- развитие на комуникацията;
- организиране на нощна охрана;
- използване на оръжия;
- овладяване на огъня.
Огънят вероятно е бил огромно предимство.
Светлината и пламъците са държали нощните хищници на разстояние.
Така лагерният огън не бил просто удобство.
Той вероятно е бил въпрос на оцеляване.
Защо Dinofelis изчезва?
Преди около 1.2 милиона години Dinofelis изчезва.
Причините вероятно са комбинация от:
- климатични промени;
- намаляване на гористите райони;
- увеличаване на откритите савани;
- конкуренция от лъвове и хиени;
- развитието на човека.
С течение на времето хората започнали:
- да използват инструменти;
- да ловуват организирано;
- да се движат в групи;
- да стават все по-опасни.
Ролите постепенно започнали да се обръщат.
Останал ли е страхът?
Интересна теория в еволюционната психология предполага, че човешкият страх от тъмното, от светещи очи и от дебнещи хищници може да има древни биологични корени.
В продължение на стотици хиляди години нощта наистина е била смъртоносна.
За ранните хора шумът в тревата не е означавал „нещо вероятно“.
Той често е означавал:
„Нещо идва да те изяде.“
Заключение
Dinofelis вероятно не е бил „почти унищожил човечеството“ в буквалния смисъл, както се твърди от някои изследователи.
Но почти сигурно е бил един от най-опасните хищници, с които ранните хора са се сблъсквали.
Той е част от свят, в който човекът далеч не е бил господарят на природата.
В продължение на огромен период от историята нашите предци са живели като сравнително малки, уязвими примати, заобиколени от далеч по-силни и по-смъртоносни животни.
И може би именно този постоянен натиск е помогнал за оформянето на човека такъв, какъвто е днес:
- по-предпазлив;
- по-социален;
- по-умен;
- по-адаптивен.
В известен смисъл историята на човечеството не започва с това как сме ловували.
А с това как сме оцелявали.
Благодаря ви за вниманието!
Вашият коментар