Последните дни видях огромно количество коментари около 9 май. Едни бяха крайно русофилски. Други — крайно русофобски. И честно казано, започва да ми прави впечатление колко трудно вече говорим за история, без да я превръщаме в идеологическо оръжие.
Затова искам да изясня още в началото нещо много важно:
Когато говоря за ролята на СССР във Втората световна война, аз:
- НЕ защитавам сталинизма;
- НЕ оправдавам репресиите;
- НЕ оправдавам пакта Молотов–Рибентроп;
- НЕ оправдавам съветската окупация на Източна Европа;
- НЕ оправдавам днешната война в Украйна;
- и НЕ защитавам политиката на Владимир Путин.
Но също така отказвам да приема и другата крайност — пълното омаловажаване или почти изтриване на ролята на СССР в разгрома на Нацистка Германия.
Историческият факт, който някои хора вече отказват да признаят
Исторически факт е, че след 1941 г. именно СССР понася основната тежест на сухопътната война срещу Германия.
Исторически факт е, че Източният фронт е ключовият фронт на войната в Европа.
Исторически факт е, че народите на СССР дават около 27 милиона жертви.
Това не е „руска пропаганда“.
Това е част от историческата реалност.
Да, САЩ и Великобритания имат огромен принос.
Да, Lend-Lease е от критично значение.
Да, западната индустрия, логистика, флот и икономика са колосален фактор.
Но тук идва логичният въпрос: защо Западът изобщо влага толкова огромен ресурс в СССР?
Ако СССР не е бил жизненоважен за победата, защо Съюзниците рискуват конвои през Северния Атлантик, губят стотици кораби и влагат гигантски индустриален капацитет?
Отговорът е прост: защото именно СССР поема основния човешки и военен сблъсък с Вермахта.
Lend-Lease не е благотворителност.
Това е стратегически съюз срещу общ враг.
Да, СССР получава техника, суровини и храна.
Но плаща и с нещо друго — с кръвта на милиони хора.
Сталинград — битката, без която Европа можеше да изглежда съвсем различно
Много хора днес говорят за Сталинград все едно е просто една от многото битки.
Не.
Това е един от най-големите преломни моменти в човешката история.
При Битката за Сталинград Германия губи около 300 000 души само в обкръжената Шеста армия на Фридрих Паулус.
Около 90 000 германски войници попадат в плен, включително десетки генерали.
Вермахтът губи:
- огромно количество офицери;
- елитни части;
- техника;
- танкове;
- артилерия;
- и най-важното — губи стратегическата инициатива.
До Сталинград Германия основно настъпва.
След Сталинград започва постепенното отстъпление.
И още нещо критично: германската офанзива към Кавказ е свързана именно с нефтените полета.
Германия има сериозен проблем с горивото още по време на войната. Ако Хитлер беше успял да овладее кавказкия нефт, германската военна машина можеше да продължи войната много по-дълго и в много по-опасен мащаб.
И тук идва въпросът: ако СССР беше загубил Сталинград, как точно щеше да изглежда Европа днес?
Това е реалният исторически мащаб на разговора.
Да признаеш ролята на СССР НЕ означава да оправдаваш Сталин
И тук според мен много хора правят фундаментална грешка.
Да признаеш кой е пречупил Вермахта НЕ означава:
- да оправдаваш сталинизма;
- да защитаваш Путин;
- да подкрепяш днешната руска политика;
- или да харесваш СССР като система.
Това са различни неща.
Мога едновременно:
- да осъждам сталинизма;
- да осъждам репресиите;
- да осъждам пакта Молотов–Рибентроп;
- да осъждам днешната война;
- и пак да признавам историческия принос на СССР за разгрома на Нацистка Германия.
Защо е опасно да омаловажаваме ролята на СССР
Проблемът започва, когато в опита си да демонизираме СССР стигнем дотам косвено да омаловажаваме самото зло на нацизма.
Защото нека не забравяме нещо много важно: победената страна във Втората световна война е Германия на Адолф Хитлер и идеологията на нацизма.
Нацистката идеология не е била просто „обикновен авторитаризъм“.
Тя е включвала:
- расова теория;
- индустриално избиване на народи;
- концентрационни лагери;
- и идеята, че цели групи хора са „Untermensch“ — „подчовеци“.
Славяни, евреи, роми и други народи са разглеждани като низши.
И тук идва логичният въпрос:
ако напълно отричаме ролята на СССР в разгрома на Хитлер, тогава кой според нас реално спира Нацистка Германия?
България и неудобната истина за малките държави
Да, България е била съюзник на Германия.
Но нека бъдем честни:
това не е било ситуация, в която малка държава спокойно избира между равностойни варианти.
Германската военна машина вече е била буквално до нас.
После историята се повтаря в обратната посока — когато Червената армия стига до Дунав.
Малките държави често не избират свободно между добро и зло, а между различни форми на геополитически натиск.
И още нещо важно: нека правим разлика между:
- държава;
- правителство;
- и общество.
Това, че България е била формално съюзник на Германия, не означава, че цялото българско общество е било единодушно зад този избор.
Имало е:
- организации;
- вестници;
- движения;
- хора;
- и въоръжена съпротива срещу този курс.
Историята почти винаги се пише от победителите
Това също е исторически факт.
Ние самите имаме подобни примери с Византийската империя.
Огромна част от сведенията за ранната българска държава идват именно от византийски хронисти — тоест от гледната точка на наш противник.
Не случайно и Паисий Хилендарски пише:
„Много пъти гърците и други народи са писали против българите и са хулили българския род, и противното писали.“
Точно затова според мен човек трябва винаги да търси по-широкия контекст, а не само удобните за него факти според идеологията на днешния ден.
Русия, Европа и днешният конфликт
Аз не мразя Европа.
Да мразиш Европа означава до голяма степен да мразиш и самия себе си, защото и ние сме част от европейската цивилизация.
Но не смятам и че Русия може просто да бъде извадена извън Европа.
Да, огромна част от територията ѝ е в Азия.
Но културно, литературно, научно и исторически Русия е силно свързана с Европа.
Според мен всички ние сме част от една обща цивилизационна рамка и точно затова трябва да можем да говорим спокойно и обективно, без веднага да се демонизираме взаимно.
Да — Русия е агресор в днешната война.
Но това не означава, че геополитическата реалност е черно-бяла.
Великите сили винаги реагират агресивно, когато възприемат заплаха близо до границите си.
Това не оправдава войната.
Но помага да разберем защо се стигна дотук.
Заключение
В крайна сметка, проблемът днес е, че все по-малко хора търсят историческа обективност.
Повечето търсят:
- удобни факти;
- емоционални лозунги;
- и потвърждение на собствените си пристрастия.
А историята е много по-сложна от това.
И ако не можем едновременно:
- да осъдим престъпленията на СССР;
- да осъдим нацизма;
- да признаем ролята на Запада;
- и да признаем ролята на СССР,
значи вече не търсим история.
Търсим идеология.
Благодаря ви за вниманието!
Вашият коментар