Просякът

По Коледа  С треперещи ръцеи скръб в очи беззвездни,и плачещо сърце,и вяра, дето чезне… към мен се приближии неговият пламъкв наквасени очибе някак тъй сиротен... И неговата скръб,за дните дето гаснат,и тъжния животпод нощите безгласни, и думата добра - забравена,изтрита,в тетрадката с лъчи,раздрана от кибрита; и вярабез подслонв скалите му,разбита,и скръб,безкрайна скръб,в очите му попита; без дом,без свещ,без плам,а вън…

Продължете да четете
Други като мен

Минават дни и силуети,редя си думи из куплети. А други своите Съдби рисуват.Празнуват радостни мечти.Празнуват...А моите очи тъгуват. И все света от ниско гледам аз,а искам да съм горе, сред орлите,летейки - да не сещам тоя мраз,що в костите ми броди,и в косите. Привет, Живот!Привет, Мечти! Но аз не зная други като мен.Самин ли съм такъв на тоя свят? -роден с душа, разцепена…

Продължете да четете