Лодка

Покани ме другар
във своя лодка
да плаваме
из морска синева,

но в таз кафява
лодка-платноходка
забравил бе
да вземе и гребла.

И ето че ни грабна океанът,
и люшкаха ни бурните вълни,
и ето че захвърли ни със пяна
из пясъка на островни земи.

И гледаха очите ми в красиви
поляни и високи планини;
но де сме ний? – те питат мълчаливи,
обърнати към морските вълни.

Как стигнах тук? На някакъв си остров;
и в мене нещо почна да кърви;
че пътят към дома ми е изгубен,
щом в лодка без гребла съм, сред вълни.

Морето ще ме люшка без посока,
морето ще ме дави и гнети,
и скитащ тъй, без път и без пътека,
животът покрай мен ще отлети.

* * *

Гребла ми дай
и нека да разкъсам
с напора си
тая синева,

и в устрема си
нека да пронижа
морето
с тия дървени гребла.

И нека днес в посоката да плавам,
която със сърцето си избрах;
ръце, гребете; аз Човек ще ставам,
водете ме към новото ми Аз.