Настоящият цитат е взет от книгата „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“.
УБЕЖИЩЕ: Защото, казвам ви, ако дойде при вас някой заблуден, дайте му подслон, приберете го при себе си, нахранете го, дайте му да се стопли от топлината на огнището и на сърцети ви… ако някой беглец попадне на отшелник в пустинята и го помоли за извинание: Прощавай, че смущавам твоя ред. Пустинникът ще отговори: Моят ред повелява да те срещна в мир… на оногова, който дойде при вас, бягайки от родината си, не причинявайте зло… закрила трябва да получат онеправданите и угнетяваните, прокудените и презрените, бягащите роби и разкъсалите оковите каторжници, правилно съдените и несправедливо винените, девойките, които насила са водени под венчило, и селяните – принудително изпратени на фронта.
Такъв е законът от памтивека, такъв е редът. Само оня Бог е истински и могъщ, който дава закрила. И силните на земята са длъжни да запазват святостта, която стои над повелята за отмъщение, наказание и възмездие. Това възвестяват не само скрижалите, но и поетите. Който се е скитал десет години, знае, че помощта, която среща изтерзаният, разделя варварите от цивилизованите. И който обича Рим повече от всичко, го хвали като най-славното дело на човечеството. Убебището, неприкосновеният подслон, е последният дарител на надежда за онези, които са загубили всяко упование в справедливостта. Убежището възвестява още: има живот и след поражението.
Неговото действие е познато и признато надлъж и нашир. Бежанецът е разпитал как трябва да го поиска: понякога диктува нещо на чиновника пред незаинтересованата клавиатура, понякога отива на сакралните места или хваща някой олтар за рогата, понякога се просва на пода, обгръща коленете на чужбината, сяда в пепелта на огнището, целува ръка на господаря, понякога причинява малка щета на собствеността на онзи, който го приютява, за да остане негов длъжник и обвързаността им да бъде по-задължаваща.
От памтивека тази заповед се зачита. И се престъпва. Дори когато тегне заплаха от проклятие над собствения род. Подслонът се отказва или отнема, молещите биват отблъсквани или връщани. Безбожниците не зачитат табутата, потъпкват с крака свещените правила, които минават отвъд прага на светилището, за да издърпат навън преследваните, да ги убият, да ги подмамят с трикове навън или да ги държат в обсада, докато умрат от глад. А онзи, който презира чуждия Бог, поставя фитил на езическия храм и го взривява заедно с бегълците, които живеят търпеливо в него. Но винаги е имало отделни хора, които шлифова стените на взаимната помощ, за да множат своите богатства и своята власт.
Времената, колкото и да се менят, остават все едни и същи. Приютяваните вече не са жигосвани по челата със знак, напомнящ Христовата рана. При полицейска проверка те трябва да показват разрешителното си за пребиваване в страната. Трябва да учат чуждия език: право, правоспособност, позволение, разрешение, разрешително, търпимост. Те трябва да могат да скланят тези думи, за да не бъдат натоварени в полицейска кола-влак-самолет и върнати в страната на своето поражение.
Но сърцето понякога е тотем, понякога е параграф, пък и кой ли обича да приютява несигурност. Тотална сигурност. А тоя чужденец не е просто проводник на разюздаността, той е нейното въплъщение, разпуснат живот и никой не знае дали и кога ще се обуздае. Приютяващият става от стола и неговите четири стени се изправят заедно с него. Пита се, и това дълбоко го тревожи, какви следи ще бъдат повлечени към дома му. И той залоства портите.
Вашият коментар